Adsense-top

9 млрд. откраднати само за 1 година от Бойко... Невиждан рекорд в държавните поръчки и плащането им със заеми...

Средно 70 млн. лв. е стойността на обявените обществени поръчки през всеки един от изминалите досега работни дни на 2018 г.
От регистъра на Агенцията за обществени поръчки се вижда, че до 27 декември общата сума на откритите 11.9 хил. търга е над 17.8 млрд. лева. 
Ръстът спрямо 2017 г., когато поръчките са били за над 13.8 млрд. лв., е 29%. 
От тях средната комисиона, по данни на службите, е 50%.
Т.е. Бойко и компания са откраднали към 9 милиарда лева за 1 година. 
Всичко това се финансира основно от заеми, защото вътрешен ресурс за подобно нещо няма. 18 милиарда са 60% от целия държавен бюджет, няма как да дойдат от там.
Идват от нови дългове.
Дори да изключим обявената на 21 декември мегапоръчка на "Булгартрансгаз" за 2.3 млрд. лв., увеличението пак е значително.
Стойността на сключените договори през тази година също отбелязва рекорд, макар броят им да остава близо до нивата от 2017 г. - 23 хиляди. Общата сума на контрактите е 9.4 млрд. лв., което е увеличение с около два милиарда. И това е без начислен данък добавена стойност.
В основата на това държавата да харчи значително повече в сравнение с предишните години несъмнено са икономическият ръст, по-големите приходи в бюджета и, разбира се, европрограмите, които навлязоха в най-щедрата си фаза за този програмен период.
Своеобразната класация на най-големите възложители оглавява именно "Булгартрансгаз", следвана от Агенция "Пътна инфраструктура", която пък е лидер при сключените договори. Следващият основен "поръчител" в държавата се явява Столичната община. Трудно е обаче да се каже коя компания печели най-много от щедростта на управляващите, тъй като повечето договори са с консорциуми. Въпреки това, поне при строителството, се очерта любимец - ГБС, която взе редица големи поръчки в различни сектори.
Топ 10 на възложителите
Различното тази година е, че половината от общия бюджет на публичните търгове е формиран от едва 10 ведомства и фирми. Обявените от тях процедури са за 8.61 млрд. лева, като само десетте най-големи поръчки са за 5.1 милиарда (виж графиките).
Това обаче не бива еднозначно да се приема като свръхконцентрация на поръчките в една шепа структури. Числата до голяма степен са изкривени от едно действие на "Булгартрансгаз". Компанията, която оперира газовата мрежа на България, излиза безапелационно начело като най-големия възложител на годината с търга си за изграждане на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница. Проектът, чиято цел е да транспортира руски газ от "Турски поток" към Централна Европа, ще струва 2.3 млрд. лв., което го прави най-скъпия за последното десетилетие. Важна подробност тук е, че 80% от необходимите средства не са осигурени и за тях ще се търси заем.
Без тази поръчка "Булгартрансгаз" щеше да е на седмо място в топ 10 на възложителите, тъй като останалите му процедури са за 324 млн. лева. Точно затова много по-внушително е представянето на Агенция "Пътна инфраструктура". В сравнение с 2017 г. ведомството е вдигнало оборотите над два пъти. Общият брой на търговете се увеличава от 48 на 80, а стойността им - от близо 900 млн. лв. до над 2.2 милиарда.
Няколко са ключовите проекти за тази година, но безспорно на върха е довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. В края на август Агенция "Пътна инфраструктура" обяви две отделни поръчки за двата участъка на платното в посока София, което ще минава по изцяло нов маршрут на изток от дефилето. Стойността на им е съответно 430.5 млн. лв. и 444.8 млн. лв. без ДДС.
Друг основен обект на пътната агенция е реконструкцията 33-километровия участък от Ботевград до Мездра. И тук трасето е разделено на две, като процедурите са бюджет от 178.8 млн. лв. и 123 млн. лева. В списъка с най-големите търгове на АПИ попадат още рамковият 4-годишен договор за превантивно, текущо и зимно поддържане, както и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на магистрала "Хемус" (131 млн. лв.) и разширението на Софийски околовръстен път в участъка от бул. "Цариградско шосе" до кв. "Младост" (123 млн. лв.). Нито една от тези процедури обаче не е възложена и съответно няма как да се очаква скорошно започване на строителството.
На трето място по обща сума на обявените обществени поръчки за 2018 г. - над 841 млн. лв., се нарежда "БДЖ - Пътнически превози". Дружеството обяви през август търг за нови мотрисни влакове на стойност 675 млн. лв., от които 450 млн. лв. за закупуване на мотрисите и 225 млн. лв. за поддръжката им за срок от 15 години. Това на практика е втората най-голяма поръчка за годината след тази на "Булгартрансгаз", но Комисията за защита на конкуренцията я обяви за незаконна. Причината е, че БДЖ не е успяло да докаже, че може да гарантира, че ще си плаща до края на изпълнението на поръчката.
С няколко големи проекта на следващата позиция е Столичната община. Местните власти в София са пуснали търгове за почти 600 млн. лв., като 178 милиона от тях са за инсталация за изгаряне на полученото от завода за отпадъци RDF гориво. Средствата са дадени на "Топлофикация София", която именно ще изгради и използва горивната инсталация.
Други 116 млн. лв. Столичната община е предвидила за текущ ремонт и поддръжка на уличната мрежа, а още 40 млн. лв. - за реконструкция на трамвайната мрежа по бул. "Цар Борис III".
Миналогодишният лидер при поръчките - Национална компания "Железопътна инфраструктура", сега заема петото място с бюджет 566 милиона. Сумата е три пъти по-малка от тази през 2017 г., когато само за модернизацията на жп линията Елин Пелин - Септември бяха обявени две поръчки за 1.38 млрд. лева. Сега най-големият търг на НКЖИ е за железопътен участък Оризово – Михайлово (248 млн. лв.). Други 48 милиона са за въвеждането на Европейска система за управление на влаковете.
Топ 10 на сключените договори
При 9.4 млрд. лв. обща стойност на възложените обществени поръчки от 1 януари до 27 декември 2018 г. само десетте най-активни институции са генерирали 2.81 милиарда, или 30% от цялата сума. Десетте най-големи единични споразумения пък са за общо един милиард лева.
Най-големият платец за годината, както и през 2017 г., е Агенция "Пътна инфраструктура". Оглавяваното от Светослав Глосов ведомство има договори за 534 млн. лв., като два от тях са и сред десетте най-големи единични контракта. Става дума за споразумението за 150 млн. лв. с австрийската "Капш" за изграждането на националната тол-система и това за 137 млн. лв. с "Щрабаг" за участъка на новоименуваната магистралата "Европа" от ГКПП Калотина до Драгоман.
На второ място с 444 млн. лв. е Столичната община. Любопитното тук е, че в сумата влизат и споменатите вече 178 милиона за инсталацията за изгаряне на RDF, което е и най-големият контракт за годината. Иначе другите големи знакови поръчки на София са тези за реконструкция на градския център, които бяха спечелени от "Джи Пи груп" (20 млн. лв.) и "ПСТ груп" (18 млн. лв.).
Одобрената от Комисията за енергийно и водно регулиране мащабна инвестиционна програма на "ЧЕЗ Разпределение" издига дружеството до третото място като най-голям платец на обществени поръчки със своите 418 милиона. След него с 280 млн. лв. се нарежда Министерството на отбраната. Основен принос за това имат договорите за ремонт на изтребителите СУ-25 и МиГ-29.
Най-интересно обаче е присъствието на една от т.нар американски централи - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", в челните места. Според регистъра на Агенцията за обществените поръчки тя е сключила договори за 255 млн. лева. При това един от тях е и вторият най-голям за годината. Става дума за платените на "Статкрафт маркетс" над 153 млн. лв. за закупуването на квоти CO2. По принцип централата всяка година прави такива търгове за емисии, които са й необходими, за да може да функционира, но през 2018 г. цените на квотите се повишиха от около 5 до 25 долара и съответно разходите за тях набъбват петкратно. Точно затова може да се предположи, че и през 2019 г., когато се очаква CO2 да струват около 30 долара, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" отново ще е сред най-големите възложители. А причината ТЕЦ "Марица-изток 2" да не фигурира в списъка с поръчки за квоти е, че необходимите й количества се купуват от БЕХ, който обаче не е задължен да обявява търгове по Закона за обществените поръчки. Иначе разходите му за тази цел са над 350 млн. лева.

Източник: Капитал

No comments:

Post a Comment