Нарастващата популярност на Модерната монетарна теория (ММТ) неизбежно доведе до някои погрешни схващания.
Критиците от целия политически спектър често твърдят, че икономистите от MMT искат суверенните правителства „просто да печатат пари“, без да се притесняват за националния дълг или, както предполага Max B. Sawicky, за инфлацията.
Някои, особено в дясно, посочват Венецуела и Зимбабве като класически случаи на хиперинфлация.
Но ММТ посочва друга основна причина за инфлацията в развиващите се страни: не вътрешни разходи, а външен дълг и в резултат на това липса на „паричен суверенитет“.
Една страна има пълен паричен суверенитет, когато притежава своя собствена национална валута, която не е фиксирана към стойността на златото или валутата на друга държава (Бел.: като България с валутен борд) използва тази валута за налагане на данъци, такси и глоби; и целият й дълг е деноминиран в тази валута.
Страните, които отговарят на тези критерии, като САЩ и Япония, не са изправени пред външни ограничения върху държавните разходи, обяснява Павлина Чернева. Рискът от инфлация остава под контрол, стига държавните разходи да не изпреварват реалния производствен капацитет на икономиката - наличието на физически ресурси, квалифицирана работна ръка, оборудване и техническо ноу-хау.
За развиващите се страни проблемът започва с търговския дефицит и произтичащия дълг в чуждестранна валута.
Тези дефицити са резултат от основни икономически недостатъци, които често са наследство от колониалното управление. Постколониалните страни обикновено не могат да произвеждат достатъчно храна и енергия, за да посрещнат вътрешните си нужди и са изправени пред структурни промишлени и технологични недостатъци. Поради това те трябва да внасят храна и енергия, както и съществени производствени суровини. Например, Венецуела няма капацитет за рафиниране, така че - докато изнася суров петрол - трябва да внася по-скъпо рафинирано масло, допринасяйки за търговския дефицит.
Внасянето на повече от това, което те изнасят, води до обезценяване на валутите на тези страни спрямо основните валути. С по-слабата валута новият внос (като храна, гориво и лекарства) става сравнително по-скъп. Този дисбаланс е истинският двигател на инфлацията и често на социални и политически вълнения.
Международният валутен фонд (МВФ) исторически стъпва на този етап със спешни заеми, съчетани с болезнени мерки за строги икономии. За да се измъкнат от условията на МВФ, дори и прогресивните политици обикновено дават приоритет на придобиването на валутни резерви, за да изпълнят плащанията по външния дълг. Те насърчават туризма (туристите носят чуждестранна валута) и разработват селскостопанска и производствена политика в подкрепа на експортните индустрии. В същото време, индустриите, които биха изградили самозадоволяване (и по този начин биха коригирали търговския дисбаланс), като хранителните култури за вътрешното потребление, получават малко държавна подкрепа. Всичко това намалява самодостатъчността и засилва зависимостта от чуждестранни стоки, която на първо място е причинила дълга.
Повечето развиващи се страни, които търсят чуждестранна валута, също отварят своите икономики за инвестиции от чуждестранни корпорации, съгласявайки се с ниски екологични стандарти, слаби трудови регламенти и данъчни облекчения, и по този начин затъват по-дълбоко в дупката.
И така, как би изглеждало решението, предложено от ММТ, за да помогне на развиващите се страни да възстановят паричната си политика и способността им да харчат за вътрешни приоритети? Целта е да се намали вносът, да се осигури благоприятен търговски баланс и да се изплатят дълговете им, така че страните да се съсредоточат върху основните причини за търговския дефицит: да инвестират в устойчиви земеделски практики (като аквапоника) за възстановяване на суверенитета на храните; изграждане на енергия от възобновяеми източници (като слънчевата) за осигуряване на енергиен суверенитет; и да инвестират в образование и научноизследователска и развойна дейност, за да повишат производителността и да получат способността да произвеждат по-ценни продукти. Подобно развитие би увеличило и реалния производствен капацитет на икономиката, което означава, че правителствата биха имали повече възможности да харчат преди инфлацията. (Бел.: виж програмата на БТР за България: https://xn--90a4af.xn--90ae/bg/kratkata-versiya-na-programata-btr.html
Осветявайки произхода на постколониалните икономически борби, ММТ ни показва как да ги преодолеем.
Източник: http://inthesetimes.com/article/21660/united-states-venezuela-modern-monetary-theory-trade-deficits-sovereignty
проф.Фидел Кабуб
No comments:
Post a Comment