Adsense-top

Борисов се страхува от народа, ГЕРБ се износва

Логиката показва, че напрежението в обществото ще продължи да расте, защото понякога не е нужно да има поскъпване, достатъчно е да има анонс за поскъпване.
Понякога общественото мнение вижда проблема там, където има дори само опасения.
Така че през зимните месеци, които са трудни за всяка една власт у нас, може да се очаква и социално напрежение.
В България зимата винаги е политически фактор. От друга страна, ако погледнем данните за това как хората възприемат икономиката, се оказва, че се намираме в сравнително добра точка по отношение на масовите възприятия за икономиката. Като казвам добра – това не означава, че оптимизмът преобладава, но просто песимизмът малко е намалял.
Това може би е втората добра точка от началото на века насам. Така че – може да има ръст на икономическата тревога в обществото, но все пак базата, от която се почва, не е чак толкова лоша. И това е нещото, на което се надява правителството на Бойко Борисов.
Още повече, че правителството ще се опита да удържи скоковете на цените. Но изниква и въпросът колко въобще може да се удържа това, защото част от тези цена са и икономически фактор, те не са зависими от политически натиск. Кабинетът всячески ще се опита да избута зимните месеци, за да влезе в предизборна кампания.
А се знае, че когато се влезе в предизборна кампания, дори и опозицията да прави нещо, то се таксува като предизборно и минава по-леко за властта.
Хората се озъртат за алтернативи
ГЕРБ е и лидерска партия, но и партия с много сериозни структури на местно ниво. Бих казал, че това, което отличава ГЕРБ от някогашното НДСВ, което също беше лидерска партия, е това, че ГЕРБ се вкорени по места. Това е надеждата на ГЕРБ - че ще имат добър резултат на местните избори, където им е силата. Има и още нещо – на предишните местни избори те взеха толкова много, че сега и малко да загубят, ще изглежда като отстъпление.
ГЕРБ за да стигнат на местните избори, трябва да победят на европейските. Защото загубят ли на европейските, ще трябва да се подложат и на парламентарни. От днешна гледна точка по-вероятно е те да спечелят европейските избори. Но какво ще каже обществената емоция, това е съвсем друг въпрос. Защото видно е, че има изхабяване на публичния образ на управлението. Има го усещането, страхът за ценови скок и не на последно място има доста активна позиция, както и кандидати за нови играчи. Това означава, че хората ще се озъртат за алтернативи.
Всичко това прави задачата на ГЕРБ не много лесна и ако се осланяме само на логиката, може да сбъркаме. Но логиката все пак казва, че най-вероятно ГЕРБ ще се стреми към победа на европейските избори с всички сили и средства. Ползвайки енергията и инерцията от тях, ще се опита да вземе и местните и евентуално може да мечтае и за пълен мандат, ако не реши да ползва удобните местни избори за вот две в едно – парламентарни и местни заедно. ГЕРБ ще се мъчи всячески да избута перспективата за вот две в едно и ще се мъчи да изкара пълен мандат, най-малкото защото при едно служебно правителство все пак Румен Радев е този, който ще има думата. А това не е нещо, което се харесва на ГЕРБ.
Годината на отбраната
Що се отнася до обществената подкрепа – има, разбира се, ерозия при ГЕРБ, както при всяка управляваща партия. Тази ерозия не е толкова бърза, колкото на опозицията би ѝ се искал
Защото в момента ГЕРБ все още води с малко, буквално с под процент. Истината е, че силната опозиция направи и ГЕРБ силен. Тази поляризация ги стегна, но колкото и да ги стяга – проблем след проблема, скандал след скандал, протест след протеста – ГЕРБ се поизносва. И разликата, която беше доста по-голяма, сега е минимална.
През 2018 г. ГЕРБ по-скоро бяха в отбрана – успешно оцеляваха, успешно се отбраняваха. Ние българите обаче винаги се оглеждаме за рестарт на системата, за проветряване. А ГЕРБ е във властта вече десетина години. Те и да искат няма откъде да извадят целия този блясък, цялото това въодушевление от първите години. Забележително е, че те все пак удържат. Ние влизаме в едно нормално русло – силна опозиция, отбраняващи се управляващи, протести. Това е самата политическа нормалност.
Още от самото начало, когато влезе във властта Бойко Борисов като види някакво напрежение, се опитва да тушира недоволството. Без да прави болезнените реформи, които са нужни за обществото. Борисов отлага трудното и отдавна всички знаят, че при протест имат голям шанс да получат това, което искат. Все пак в интерес на обективността трябва да кажем, че това правителство и удържа на някои протести. Преди година вече министър Нено Димов удържа на протестите. Но има и неща, които не могат да се удържат, както беше с репликата на Валери Симеонов.
Освен че е изборна година, тя е много интересна и от гледна точка на съдебната власт – тя навлиза в края на мандата на един главен прокурор.
През 2018 година за първи път видяхме, че ПГ на ГЕРБ малко скърца със зъби срещу някои решения на Борисов. Разбира се това е т. нар. тактически похват на доброто и лошото ченге. Но както беше тактически похват, в един момент май наистина се чуха реплики като "Абе защо да даваме своите“, "Защо не ги запазим“.
Изтича ли времето на ГЕРБ?
Преднината на ГЕРБ изтънява. Не че БСП много расте. Обаче проблемът е, че ГЕРБ се износва. Ако се появи ясна преднина на БСП – това би било нова политическа ситуация, която Борисов не познава. Но дори и при нова политическа ситуация, той, струва ми се, е решен да върви докрай. Големият проблем ще е не в социологията, или пък БСП и ДПС заедно да имат повече евродепутати от ГЕРБ и Патриотите, да речем, и това да даде повод на опозицията да каже "изтича ви времето“. А ДПС когато каже "изтича ви времето“, това обикновено е сериозна работа. Борисов ще хвърли всичко, за да спечели европейските избори. Той няма друг избор.
Първият и най-голям страх на Борисов е, че не се очертава някакъв "хепи енд“ в житейско-политически план. Някак си изглеждаше така, сякаш той ще ползва засилката на своето управление и в един момент ще може да превключи към президентството, което ще е своеобразен политически епилог. Президентството на всичкото отгоре, освен че е по-спокойна политическа длъжност, пасва на неговата политическа природа. Свързано е със слава, без особена отговорност и с мъдро политическо присъствие на арбитър – нещо, което на Борисов му се услажда и му се отдава. Но нищо такова не се очертава. Много сериозен конкурент взе че се появи в лицето на Радев. И вероятно в ГЕРБ, и персонално Борисов, се чудят дали не е изтървал момента.
Вторият политически страх за Борисов е непосредствена, ако наистина се намери някой (да речем служебен кабинет или нещо подобно), който тръгне да го ревизира.
Третият политически страх на Борисов е, че няма удобна опция за следващото раздаване на картите. Т.е. ако утре има предсрочни избори и ГЕРБ победи, възниква въпросът: С кого след това?
А ако на народът му писне!?
Не на последно място има страх у Борисов от народа. Струва ми се, че той познава добре народа си и знае, че идва момент, в който дори нещата да са добре, може на народа да му е писнало. Може икономиката да показва хубави работи, социологията – още по-хубави, проправителствената преса да пише страшни неща. Но Борисов знае, че обърне ли се общественият климат, всичко това, което е изглеждало като блясък, може да се превърне в горчилка. Справка – пътищата. Това, което им беше сърцевината, самия плакат "Градим за България“, в момента се обръща срещу тях. Ето така от черно става бяло и от ефект става дефект. Борисов ги знае тези неща. ГЕРБ пада жертва на собствената си реклама.
* Анализът на политолога и изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов е написан за БГНЕС. Заглавието и подзаглавията са на Mediapool.

No comments:

Post a Comment