Европейският съюз трябва да продължи да демонстрира сдържан и внимателен подход по темата с дезинформацията в медиите и фалшивите новини - така смята Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Тя коментира темата пред "Хоризонт" преди днешната дискусия „Година на избори: дезинформацията като инструмент за влияние“, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България.
Ковачева очерта основния проблем пред всички изследователи и разработчици, които се опитват да направят приложения или платформи, категоризиращи медиите и медийното съдържание.
„Как разграничаваме дезинформацията и политическата пропаганда? Как преценяваме дали лъже медията, или политик, цитиран от медията?
Това са много сложни въпроси, особено когато трябва да научиш машина как да го прави, преди ние да сме си отговорили на някакви принципни въпроси.“
Трябва много да се внимава, защото сме в ситуация доста изкусителна да възникне Министерство на истината, предупреди Ралица Ковачева. „Някой, който да решава кое е вярно и кое не е вярно, кое е правилно и кое не е правилно. Един от рисковете за такова министерство е именно саморегулацията – тези широки права, които получиха платформите – Фейсбук, Гугъл - да преценяват, да филтрират информацията – според мнозина това е рисково. И трябва много да внимаваме да не дадем такова оръжие в ръцете на държавите.“
Когато говори за дезинформация (понятие, по-широко от фалшивите новини), Европейската комисия подчертава, че става дума за фактологически проверимо съдържание, отбеляза още Ралица Ковачева. „Защото съществува и една много голяма друга маса новини, които включват силно политизираните, силно партийно пристрастните новини, политическата пропаганда – при които също можем да говорим за нюанси на истината, но там не става дума винаги или не само за фактологически неточности. Тоест, тези всички нюанси трябва да се имат предвид, когато се преценява дали нещо да бъде обявено, маркирано като дезинформация или не.“
Тези критерии тепърва трябва да бъдат мислени, установявани и тествани, подчерта преподавателката. Според нея, предложението да има еврокомисар с ресор борба с дезинформацията е логична идея с оглед на фокуса на Европейската комисия през цялата минала година по темата. Това в момента е и част от дългосрочната политика на ЕК по тази тема, като очевидно по този начин ЕС се опитва да изтъкне акцента, който поставя върху нея, допълни Ковачева.
Неверни новини има много преди Доналд Тръмп да наложи термина фалшиви новини, припомни тя. По думите й, обаче, изследователите доста категорично доказват, че опровергаването на веднъж разпространена невярна информация не само не е достатъчно и не получава видимостта и чуваемостта на разпространените лъжи, а в много от случаите има и обратен ефект – дори подкрепя вече формираните у публиката убеждения.
Това, което към момента се прави в ЕС, е в отделните държави-членки, а общностният подход категорично е саморегулация, посочи Ралица Ковачева. Тя открои сериозните разлики между законодателството във Франция и в Германия. Законът в Германия третира предимно речта на омразата, а този във Франция действа в много ограничени времеви рамки - само около избори.
Източник: БНР
No comments:
Post a Comment