Ерик Рубин: С F-16 ще имате изтребители, каквито няма и армията на САЩ

- Г-н посланик, изборът на изтребители за армията ни породи много спорове. Казахте, че F-16 е най-добрата инвестиция, но защо?

- F-16 е най-добрият избор за България по много причини.

Първата е, че това е най-добрият, най модерният, най-способен самолет.

F-16 винаги е бил първият избор не само за военновъздушните сили на НАТО, но и за военно-въздушните сили по целия свят, които са съюзнически на САЩ, защото се е доказал по време на хиляди часове бойни действия из целия свят.

F-16, за който България преговаря, е последната версия, блок 70, и той има много подобрения, много увеличени способности, някои от които са взети от F-35 - бойния самолет, който САЩ и държавите от НАТО работят съвместно, за да построят. В допълнение към подобрените оръжейни системи, авиониката и софтуера има и нова система, в която самият самолет може да спаси живота на пилота, ако пилотът изгуби съзнание поради много силните гравитационни сили. Самолетът може да усети това, да се изравни и да лети направо и наравно, докато пилотът се събуди.

Втората причина, поради която мисля, че това е правилният избор, е, че всяка друга военновъздушна сила на НАТО в региона използва F-16. Така че закупуването на F-16 дава на България шанса да си подели разходите по обучение, поддръжка, съоръжения и това създава огромни възможности за спестяване на разходи, но също така и за оперативна съвместимост, така че да разполагате със същия самолет като всички останали съседи на България от НАТО, и това е също много положително нещо.

- Този вид система за спасяване на живота на пилота е нещо ново и за армията на САЩ ли?

- Не, нямаме я в самолетите F-16, които използват САЩ, защото са закупени в миналото. Това е нова система, която нашите пилоти нямат, но българските пилоти биха имали на този нов самолет.

- Може ли да дадете повече информация относно това, което “Локхийд Мартин” ще предостави на България, ако се стигне до сделка?

- Мисля, че България може да извлече ползи по много начини – първо, сделката би била с правителството на САЩ, а не с “Локхийд Мартин”. “Локхийд Мартин” ще произведе самолета, ще го достави, ще осигури подпомагане и поддръжка, но споразумението ще бъде със САЩ и ще донесе със себе си пакет от преимущества, които ще включват обучение, поддръжка и подобрения за българските военни летища, които ще бъдат ценни за много години занапред. Това ще доведе и до съвместни учения с американски пилоти и с други пилоти от ВВС на НАТО. Това е един пакет между двете правителства, което също е голямо предимство.

- Основният конкурент на САЩ за поръчката - шведската СААБ, остана разочарован от българското решение. Според тях американското предложение не отговоря на българските изисквания, така ли е?

- Не бих приел този аргумент. Мисля, че единият въпрос, който беше повдиган, беше за цената. И ние казахме, че ще прекроим крайния пакет, включващ финалната цена, съобразно нуждите на България. Според нашата система това не се случва дотогава, докато преговорите не приключат, така че СААБ не знае каква ще бъде окончателната цена. Второ, ние сме казвали през цялото време, че дори ако крайната цена на F-16 е по-висока от анонсираната цена на “Грипен”, които СААБ се опитва да продаде, самолетите “Грипен” не включват оръжейни системи, те не включват повечето авионика, и нямат подпомагането, поддръжката и съвместимостта с НАТО, които има F-16. Така че цената на Грипен е само началната цена и държавите, които купуват “Грипен” в НАТО, ще трябва да инвестират допълнителни средства за оръжия и на такъв етап е напълно възможно цената за “Грипен” да бъде в крайна сметка по-висока.

Вторият въпрос засяга времевата рамка. Това е нещо, върху което ние работим и ще дискутираме, когато започнем преговорите с България, за да направим така, че самолетите да бъдат доставени възможно най-скоро. Това е важна цел. Има неща, които отиват отвъд производството на самолетите, като например обучението на пилотите. Самолетите наистина не могат да бъдат доставени, докато няма пилоти, които да са готови да се научат да летят с тях.

- Имате ли обяснение защо се получи този разрив между президента и правителството за изтребителите?

- Като дипломат аз много, много усилено се стремя да стоя настрани от българската вътрешна политика. Това е моята работа и като се има предвид, че България е демократична държава и съюзник в НАТО, е особено важно аз да не се намесвам. Така че моята позиция е, че ние се опитваме да помогнем на България да модернизира своите въоръжени сили, да усъвършенства капацитета си, да има модерни, оперативно съвместими с НАТО военновъздушни сили. Ние се надяваме, че в крайна сметка ще има национален консенсус по това. Вече има значително мнозинство в парламента, но се надяваме, че и други ще се присъединят към подкрепата за решението, когато се надяваме то да бъде взето.

- Наскоро имахте среща с президента Румен Радев, разговаряхте ли за избора на F-16?

- Мога да ви кажа най-общо, че не разполагам със свободата да дискутирам разговорите си с официалните представители на българската власт, но че президентът публикува прессъобщение и спомена въпроса за военната модернизация. Така че мога да потвърдя, че ние наистина дискутирахме военната модернизация, както и много други въпроси, нашите двустранни взаимоотношения, загрижеността си относно развитието на събитията в региона, икономическото развитие. Това беше една много добра дискусия.

- Правителството на САЩ в лицето на държавния секретар Майк Помпео обяви, че продажбата ще се вмести в бюджета на България за нови изтребители, който е 1,8 млрд. лв. въпреки очакването, че инвестицията ще излезе 2,1 млрд. лева. Ще има ли компромис от американска страна при преговорите?

- Преговорите реално не са започнали. Ще има дипломатически преговори и те няма да бъдат открити за обществото. Но и те още не са се състояли, така че аз наистина не мога да кажа нищо повече от това, което вече казах по въпроса.

- Все пак може ли да се очаква компромис относно цената от САЩ?

- Аз, естествено, работя за държавния секретар. Той е един велик човек и вярвам, че това, което той каза, е правилно и че ще направим всичко възможно, за да бъдем гъвкави по въпроса за цената.

- Очакват ли се нови американски инвестиции в България и в какви сфери?

- Всеки ден работим, за да доведем американски инвеститори в България. Последната година наблюдавахме поредица от големи инвестиции. Не ми е известно да има предстоящи такива точно сега на хоризонта, но наистина знам, че във високотехнологичния сектор има непрекъснат поток от разрастващи се американски високотехнологични компании, които инвестират тук, в програмирането, в бекофис услугите. Работя много усилено с Американската търговска камара, както и с други, за да се опитаме да доведем повече американски инвестиции тук. Ако погледнете към изминалите 10 г., това е една история на огромни успехи, милиарди евро инвестиции, създаване на десетки хиляди добри работни места за българите.

- Отблизо 3 г. сте в България, как се развиха отношенията ни със САЩ през този период? Какво трябва да се засили в сътрудничеството между двете страни?

- Ще отбележа 3-ата си годишнина следващата седмица, така че това са почти 3 г., през които наблюдавах истински растеж във взаимоотношенията. Те са по-силни, по-задълбочени, по-обширни. Ако разгледате няколко области, можете да видите подобренията във взаимоотношенията, а те вече бяха добри, когато пристигнах. Със сигурност сме наблюдавали много, и то големи американски инвестиции тук, както и експанзия на съществуващи инвестиции - ако погледнете компании като например “Кока-Кола”, “Арчър Даниълс Мидланд” и други, които до голяма степен са разширили операциите си тук, наели са много повече българи. Това е много позитивна история. По отношение на нашите стратегически взаимоотношения наблюдаваме в няколко области истински подобрения. Когато дойдох преди почти 3 г., имаше миграционна криза и благодарение на много ефективната работа на българското правителство, на българските правоохранителни органи, но също и на сътрудничеството с нас, с ЕС, с други в момента няма миграционна криза в България. Нещо, с което ние много се гордеем, е, че сме помогнали да се допринесе за укрепването на капацитета на българските правоохранителни органи, както и на българския капацитет в борбата с тероризма, за да бъде защитен българският народ, което е много важно, но и за да бъдем защитени всички ние в НАТО и международната общност. По-миналата година имахме военните учения “Сейбър Гардиън” с над 20 000 войски от НАТО тук, в това число 10 000 американци. Предстоящото лято ще имаме също широкомащабни учения. Междувременно има постоянно темпо на сътрудничество – учения, тренировки, и бих казал, че през изминалите 3 г. съм наблюдавал как взаимоотношенията между нашите военни се задълбочават значително и как капацитетът на България се увеличава като част от НАТО. Това също е история на големи успехи.

- А кои са най-големите проблеми на България?

- Смятам, че демографският проблем е реален. Виждал съм последните данни за броя на българите, които са в чужбина. Това е много голям брой и не възприемам това непременно като нещо отрицателно - мисля, че е важно да спрем за момент и да си припомним, че предишните поколения тук нямаха възможност да се местят другаде, ако пожелаят, и че между 1945 и 1989 г. границите на България бяха затворени за нейните собствени граждани. Така че свободата е нещо красиво, и ние трябва да признаем, че поколенията българи, които могат да пътуват, да учат и да живеят в чужбина, притежават нещо важно и аз ни най-малко не заклеймявам това. Но признавам, че това е и икономически въпрос, и едно тежко предизвикателство за България. В някои сектори повечето от младите, току-що завършили образованието си хора, напускат страната и това ще бъде много голям проблем - медицината очевидно е една такава област, учителската професия е друга такава. Това е нещо, в което се опитваме да помогнем. Например ние заедно с фондация “Америка за България” сме инвестирали много в обучението на учителите, като се опитваме да включим млади учители в програмата “Заедно в час”, както и чрез други усилия. Това се отнася за много голяма част от държавните училища в България, те са участвали в някои от нашите програми и това е отчасти с цел да се разреши това демографско предизвикателство. Трудно е да има образование без учители, така че това е добър пример, има и много други. Има цикличен проблем - работодателите ще създават повече работни места, ако смятат, че има потенциални работещи, които да бъдат наети. Младите хора пък ще се завръщат, ако смятат, че има добри работни места. Но някой трябва да стартира този процес, колелото да започне да се върти, така че ние работим съвместно с американската търговска камара и с групата на завършилите американски университети. Има група, наречена “Тук-там”, може би сте запознати с това, и едно от нещата, които те се опитват да правят, е да свързват българите в САЩ с работни места тук, да казват: “Има възможности, нека да ви помогнем, ако се интересувате от това да се върнете вкъщи и да имате добра работа”.

Вторият проблем, който не е по вина на България и за съжаление, е бил проблем по време на цялото ѝ съществуване, е нейното местонахождение, което не може да бъде променено. От него има големи преимущества, но и както знаем, през последните хиляда години е имало и проблеми - в момента страната ви е много близо до конфликтите в Близкия изток, близо е и до конфликтите в Източна Европа между Русия и Украйна. Заради локацията си България се намира на кръстопът не само за хора и легитимни стоки, но също и за нелегален трафик, за наркотици, за трафик на хора. Това е истинско предизвикателство за вашите власти и ние се опитваме да помогнем на България чрез нашето правоохранително сътрудничество, чрез сътрудничество с цел слагане край на трафика на хора, чрез работата на нашата администрация за борба с наркотиците.

- Владимир Путин заяви, че един от маршрутите на газопровода “Турски поток” е през България? Според САЩ обаче Европа трябва да спре да бъде зависима от руския газ. “Турски поток” ще влоши ли отношенията ни?

- Най-важната цел трябва да бъде диверсификацията на доставките на енергия. Това е жизненоважният, решаващ контекст и голямата картина, която е от съществено значение. Ако има напредък относно диверсификацията, тогава загрижеността относно “Турски поток” и други възможности ще намалее. Това е една от причините да имаме много силното усещане, че трябва да има бърз напредък относно строителството на интерконектора между България и Гърция, което ще даде възможност на България да спази договора със СОКАР от Азербайджан за внос на азербайджански природен газ през тръбопроводите ТАП и ТАНАП, което ще стартира след малко повече от година. Реализирането на този проект ще бъде първият съществен принос към алтернативните доставки на газ. Има и други възможности с потенциал в бъдещето - например втечнения природен газ, за чието доставяне интерконекторът може да помогне. Така че за нас най-важното нещо е диверсификацията, това не означава само газ и не означава само интерконектора, то означава възобновяеми енергийни източници, алтернативни източници на енергия. България постига напредък в това отношение - вятър, слънчева енергия. От решаващо значение е да се предприемат повече неща, защото това не е само въпрос на цена, макар че е истина, че когато имате диверсифицирани енергийни доставки, пазарът обикновено понижава цените, но това е въпрос и на национална сигурност. Не е здравословно - и сме казвали това много пъти, да има една държава, която да държи контрол върху по-голямата част от енергийните ви доставки, и това е уязвимост спрямо националната сигурност. Наблюдавали сме това в миналото, когато е имало прекъсвания в енергийните доставки, така че решението за това е диверсификацията и именно по този начин ще оценяваме предложенията и проектите в този контекст.

- Миналата година имахте среща с почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. За какво си говорихте с него?

- Радвам се, че имах тази възможност, защото по принцип желанието ми е да се срещам с всички политически лидери в страната, които искат среща с мен, и аз разговарям с почти всички. Имайки предвид, че тази партия според повечето социологически проучвания е третата по влияние, тя съществува от 1990 г., такава среща изглежда логично. Ние проведохме много добър разговор. Няма да се спирам на конкретни детайли, но ние дискутирахме българско-американските отношения, икономическото развитие и създаването на работни места. Дискутирахме и колко е важно да отговорим на някои от предизвикателствата, пред които сме изправени, заедно.

- Може ли да очакваме посещение на президента Доналд Тръмп в България до края на мандата му?

- Аз работя много усилено това да се случи. Не мога да обещая, но работя в тази посока и се надявам да се случи. Справедливо е да се каже, че всеки американски посланик в света иска посещение на президента. Така че имам конкуренция. Но аз продължавам да работя по този въпрос.

- И въпросът, който вълнува всички българи - кога ще паднат визите?

- Често ми го задават и ще отговоря много честно. Не скоро – това е отговорът ми. Някой ден – да, вярвам, че това трябва да се случи. Правя каквото мога, за да се постигне тази цел. Имаме закон с конкретни критерии - България дори не е близо до изпълнението на тези критерии, въпреки че има напредък. Броят на отказите за визи намалява, за тази година не мога да ви кажа точните числа, но знам, че намалява. Тенденцията е добра, но е много, много далече от минималните изисквания на нашия закон. Някои хора ме питат дали Конгресът не може да промени този закон и аз отговарям, че да, Конгресът винаги може да промени закона. ЕС зае позиция, че Конгресът трябва да промени закона. Според мен това би било чудесно и изцяло го подкрепям, но като човек, познаващ начина, по който се случват нещата в САЩ, аз не виждам това да стане тази година. Но нека да добавя нещо важно. Ние правим всичко възможно да облекчим процеса, да го направим по-лесен за хората. За тези, които кандидатстват за първи път и ако трябва да идват до София, да направим така, че да не идват втори път, - вместо това им изпращаме обратно паспортите. За хората, които подновяват визите си, ние имаме процедура повечето от тях да не идват лично, а да го направят чрез куриер. Знам, че все още това струва пари и за хората, които трябва да се явят на интервю и се налага да пътуват до София. Правим всичко възможно при дадените обстоятелства да направим процеса по-приятен и лесен. Знам, че това все още струва пари и за хората, които трябва да се явят на интервю, се налага да пътуват до София, ако живеят извън София, разбираме, че не е лесно и правим всичко възможно да го облекчим. Относно туристическите и бизнес визите - почти всички визи, които издаваме, са за десет години и могат да бъдат подновени след този период без явяване на интервю. Правим всичко възможно при дадените обстоятелства да направим процеса по-приятен и лесен.

- Русия и САЩ се оттеглиха от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Какви опасности крие това?

- Мисля, че споделяме позицията на много други европейски страни, много от нашите съюзници, включително и България, че е много жалко, че се оказваме в такова положение, и не сме щастливи от този факт. Това беше добър договор по два начина – ако всички, които го подписаха, го спазваха, а първият проблем, който се опитваме да решим вече повече от десет години – в частни разговори и публично, - е фактът, че руснаците открито нарушават договора, като строят ракети със среден обсег на действие, които могат да пренасят ядрени оръжия, и лъжат за това. Стигнахме до момента, когато не става едната страна да спазва договора, а другата тотално да го нарушава. Второто нещо, което президентът Тръмп, каза много ясно е, че ако успеем да отворим отново това споразумение и накараме руснаците да се съгласят да спрат да произвеждат ракети със среден обсег, това вече не може да ангажира само САЩ и Русия - Китай има много амбициозна програма за изработването на такива ракети и потенциално тяхна цел може да бъде почти всяка една държава в Източна Азия. Когато договорът беше подписан, това не беше проблем, но сега е. Ние не можем да бъдем в ситуация, когато не сме в състояние да проектираме сила и да защитаваме съюзниците си, а китайците да не могат да бъдат възпирани по никакъв начин. Това са двата проблема и президентът беше много ясен, че бихме искали да отворим отново договора, бихме искали да го предоговорим. По принцип смятаме, че трябва да има договор, забраняващ тези оръжия, но не и ако той се отнася само до нас. Ние не можем да се съгласим с това. Ние оценяваме позицията на българското правителство по този въпрос, ние получихме подкрепа от българското правителство по този въпрос. И отново – съжаляваме, че сме поставени в такова положение.

Източник: 24 часа