Защо е опасно да съществуват едновременно две системи за начин на пенсиониране?
Българското ФБ общество проспа близо четири години от първия анонс за новите правила за начисляване на пенсиите, лансирани през 2015 година, когато социалното министерство се оглавяваше от Ивайло Калфин, а настоящия министър Бисер Петков бе управител на НОИ.
От декември 2018 г. и през първия месец на 2019 г. медиите папагалски повтаряха, че новите правила ще снижат пенсиите на определен процент бъдещи пенсионери, без да попитат коя група граждани ще бъде ощетена.
По същия начин подминаха и предупреждението на Бисер Петков от октомври 2018 г., че ще има пенсии до 2037 година, а за след това не се знае.
Други публични фигури също алармираха назад в годините, че де факто пенсионната ни система отдавна е фалирала заради намаляващия брой на работещите, които се осигуряват в България, а не зад граница.
Но нямаше публичен дебат и по тази тема – как да се компенсират загубите от здравно-пенсионни вноски на двата милиона българи, които работят и се осигуряват в чужбина, но техните родители са тук и някой трябва да работи, за да получават те пенсии.
Обществеността подмина като дребна тема и обяснението за новите правила – пенсиите да бъдат обвързани с реалния осигурителен принос не само за три избрани от пенсионера година, а за по-голям осигурителен период.
Управляващите се мотивираха с факта, че преди 1997 г. не се е водил регистър на индивидуалното осигуряване и така се е давало възможност за злоупотреби.
Нито една медия или журналист не обърна внимание, че в този мотив е вплетена една голяма лъжа.
До 1990 г. всички предприятия бяха държавни и не съществуваше дори хипотетична вероятност българските граждани да не са плащали осигуровки. Този проблем възникна в периода 1991-1996 година.
И изведнъж-рязък интерес към темата. Критики от всички страни принудиха правителството да даде крачка назад след медийния протест на Гроздан Караджов, провокиран вероятно от лични причини.
Дали, обаче, дадената крачка назад е правилна или ни приближи по-бързо до времето, когато няма да има кой да изработва пенсиите?
Какво пропусна да направи правителството?
1.Правителството не намери кураж да признае публично и на достатъчно ясен език, че пенсионната ни система отдавна е на червено.
2.Не предупреди, че новите правила ще ощетят лица с високи доходи, които обаче тарикатски и съвсем съзнателно са се самоосигурявали на минимална работна заплата. Спестеното предупреждение ги лиши от шанса да увеличат размера на вноските си за последните четири години, с което да компенсират до известна степен загубите, които им носят предишните.
3.Не предупреди работодателите, които осигуряват служителите си на минимална работна заплата, че ако не променят политиката си, един ден, заради новите пенсионни правила, ще останат без работна сила.
4.Много лица са принудени не по своя воля работят на граждански договор, но законът не задължава работодателя да ги осигурява. Това задължение е оставено на свободната воля на работещия, а той рядко го прави.
Но един ден такъв служител, след навършване на определена възраст, ще има право на социална пенсия, за която обаче няма и лев личен принос. Правителство и парламент пропуснаха да актуализират този закон, за да гарантират повече приходи в НОИ и да защитят интереса на работещите по такъв договор.
За пенсии пари няма, но за партийни субсидии има.
С оглед огромната дупка в бюджета на НОИ, следваше да бъдат намерени резерви, с които да се покрият поне частично загубите. За начало трябваше да се сведат до минимум разходи от бюджета за дейности, от които няма обществена полза. Като например тлъстите държавни субсидии за партиите, възлизащи на милиони.
Тези субсидии трябваше отдавна да се свият поне наполовина, защото размерът им е колкото годишната издръжка на 50 процента от 2-та милиона пенсионери.
Трябваше отдавна да се вдигне отдавна и прага за получаване на държавна субсидия, защото е публично известно, че има партии, създадени само с такава цел-да пипнат субсидията. Като „Глас народен”, например.
Милиони се харчат за банкети на партийните елите и спа глезотии, но Борисов твърди, че така се гарантирала независимостта на партиите. Не, така се гарантира само разширяване на ямата, наречена НОИ.
При натрупаните пропуски от липсата на комплексна и дългосрочна управленска програма, базирана на реалното състояние на българската икономика и продължаващото изтичане на работна ръка, бъдещето без пенсии изглежда все по-близко,
ЗАЩОТО
Дадената под обществен натиск възможност да се избира по кои правила да се пенсионираме, ще демотивира още повече работещите в ЧАСТНИЯ сектор да се осигуряват на реалните си заплати. Със стъпката назад, поне за десет години напред, възможността да се крият осигуровки остава, но след това по старото правило да се получава максимално висока пенсия.
Правителството е длъжно да започне да мисли с няколко крачки напред, вместо да управлява на принципа „проба-грешка-проба-грешка”.
В противен случай се приближаваме до времето, когато, по примера на бедните страни от еврозоната, и пенсиите ще трябва да бъдат облагани с данъци, а това вече ще сложи точката на тази държава.
Росен Янакиев
No comments:
Post a Comment