Интервю на Вера Мутафчиева с политолога-антикомунист Момчил Дойчев
…
Как се казвате?
Момчил Дойчев Баджаков
Къде сте роден?
В Сливен
Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?
Защото ние правим историята и макар без отделен човек историята да е възможна, без хората, без техния живот тя е невъзможна. Въпросът е как я правим и доколко можем да повлияем на историческите събития. В това отношения някои забележителни личности, които са повлияли върху живота на много хора наистина са незаменими.
В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него?
Роден съм, както се казваше преди „в семейство на служещи“. Баща ми е от село Стоил войвода (Нова Загора), юрист, стигнал до член на Върховния съд на НРБ до 1982 г., когато напусна и стана адвокат. Дядо ми Момчо, неговият баща, е среден земеделец, баща на 6 деца, интересуваше се силно от математика и особено „чаткаше“, по думите на другия ми дядо, политиката. Баба ми Вълкана (Валя) беше неграмотна, но бе изключително природна интелигентна.
По майчина линия съм от Сливен. Майка ми Жана е най-малката от 4 дъщери на дядо ми Иван, обущар, колоритна и известна личност в града, социалдемократ от партията на Благоев и, а от 1945 – член на БКП. Това не му пречеше да нарича партийците „пладнешки хайдуци“, а изборите при социализма -„надбягване с един кон“. Баба ми Тинка (Димитрина), изключително добра и дълбоко религиозна ме е отглеждала до 9 годишна възраст. До тогава живеехме в Сливен в спокойна и ведра среда, където любовта и уважението между членовете на семейството бяха най-забележителни. Незабравима и скъпа ми е и по-голямата сестра на майка ми – леля Недялка, който беше милосърдна сестра и ме обичаше като свое дете.
Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?
Двамата ми дядовци и баби, особено тези от Сливен, при които живеехме.
Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?
Трудно избирах. Завърших гимназия в Пловдив, където си спомням учителите си по литература и история. Оттогава ме интересува не толкова историята, колкото философията на историята и политиката. В университета завърших философия. Специализирах социология на управлението, реторика и защитих на 1.12.1988 г. дисертация на тема „Политическото управление и демокрацията при социализма“. И след една година демокрацията дойде…
Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?
В университета съм запомнил лекциите на проф. Кирил Василев, Аристотел Гавраилов, Ради Радев. Участвах в един студентски неформален кръжок по „Теория на идеологията“, под ръководството на проф. Васил Иванов, който макар да е бил секретар на Вълко Червенков поощряваше моите демократични разбирания, които тогава, разбира се, бяха в рамките на марксизма.
Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?
Под влиянието на д-р Желю Желев, с който се запознах след излизането на книгата му „Фашизмът“ през 1983 г. започнах да чета нелегална антикомунситическа литература, с която той ме снабдяваше редовно и започнах да се ориентирам по-добре в заобикалящата ме соц-реалност. Тогава най-силно ми повлияха Джилас, Восленски, чешките реформатори, руските дисиденти, особено Солженицин. Освен това отново изчетох Маркс, Ленин и Сталин, така че ги зная какво представляват по-добре от днешните „рециклирани марксисти“.
Участието ми в дисидентските „Русенски комитет“ и „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството“ ме запозна също така с много интересни български интелектуалци, като проф. Николай Генчев, Николай Василев, Петко Симеонов и много други.
Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.
Професия на изследовател и преподавател. През 1989 г. започнах работа в Института за философски изследвания, от 1995 година започнах да чета лекции по Политология в ЮЗУ-Благоевград. Там през 2001 се хабилитирах. А от 2006 година съм доцент в НБУ в Департамента по политически науки.
Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияеше средата, в която работихте, творихте, живяхте?
Бях умерен бунтар. Зная много добре, че има „бунт“ и „бунт“. Познанството ми от ранни години с произведенията на Вера Мутафчиева и с проф.Богдан Богданов придаде на моя „бунт“ един специфичен интелектуализъм, който разбира добре относителността на нещата…
Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?
Силни и противоречиви са тези впечатления. Винаги ми се е струвало, струва ми се и сега, че има нещо дълбоко изкуствено и съмнително в нашата „нежна революция“. Самият аз и „ние“ като цяло, които разбирахме за какво става дума, не бяхме подготвени за промяната, дълго преодолявахме нашите предишни заблуждения, мъчно се ориентирахме в това, че нашите идеали и убеждения влизаха в тежка колизия с тежката соц- обремененост на българското масово съзнание, с масовите илюзии и заблуждения, митове и легенди, които не само соцът , а и от по-рано са внедрени в него. В това отношение „чепатият интелектуализъм“ на Вера Мутафчиева ми помогна по-лесно да осъзная и превъзмогна непостижимостта на желаната реалност, когато тя се сблъска със суровата действителност.
Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви – влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?
Не влизам в конфликт с конкретни личности или с държавата – просто се разочаровам от тях, включително от някои от моите учители в политиката. Приемам спокойно, че можем да се разминаваме в своите оценки за политиката. Но и досега не мога да разбера как е възможно интелигентни иначе интелектуалци да подкрепят напълно обречени каузи за „хуманен социализъм“ или тези, които открито служат на олигархията и нейните политически и медийни представители.
Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?
Днес българинът е все още объркан от случващото се, както и преди 20 години. Той още не може да понесе промяната, макар за 20 години вече да се адаптира към нея и да разбра, че няма връщане назад. Той е много по-информиран, живее в много по-сложна среда, ориентира се много по-добре и въпреки това миналото отпреди 40 и повече години продължава да го дърпа назад…
1.03.2010 г.
Източник: veramutafchieva.net
No comments:
Post a Comment