Adsense-top

Как Колю Фичето спаси Нотр Дам от срутване преди 150 години...

В историята на величествената парижка катедрала "Нотр Дам" има и българска следа.
Прочутият български майстор Никола Иванов Фичев (1800-1881), прочул се като Колю Фичето, също има принос за нейното оцеляване, макар и в много ранен етап. За заслугата му се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков.
Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов, пише offnews.bg.
Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж ( Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия.
Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи, а като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.
Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.
Майсторът настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.
Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.
За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода.

No comments:

Post a Comment