Adsense-top

ГЕРБ победиха България - вече сме под 7 милиона... Имат нова цел...

На 31 декември 2018 г. населението на България е било 7 000 039 души, , което представлява 1.4 процента от населението на Европейския съюз. Мъжете са 3 395 701, а жените - 3 604 338 или на 1000 мъже се падат 1061 жени, съобщи на пресконференция НСИ.
За една година населението е намаляло с 49 995 души.
Със сигурност към днешна дата сме под 7 милиона, казаха от НСИ.
Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3 процента от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8 процента, а на мъжете - 17.7 процента. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6 процента), Габрово (28.6 процента) и Кюстендил (27.3 процента). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.5 на сто, и Варна - 18.9 на сто. Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.7 на сто. Най-висок е този дял в Италия (22.6 на сто), следвана от Гърция (21.8 на сто) и Португалия (21.5 на сто). Общо в осем страни, включително и в България, делът на възрастното население е над 20.0 процента.
Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в страната са 1 004 845, или 14.4 процента от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.5 на сто, и Бургас - 15.6 процента от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5 процента и Габрово - 11.6 процента. Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2018 г. е 15.6 процента, като най-нисък е в Италия (13.4 на сто) и Германия (13.5 на сто), а най-висок е в Ирландия (20.8 на сто) и Франция (18.1 на сто).
Към 31.12.2018 г. общият коефициент на възрастовата зависимост в България е 55.5 процента, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54.5 процента. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 51.5 процента, отколкото в селата - 67.8 процента. Във всички области на страната този показател е над 50.0 процента с изключение на София (столица) - 47.1 процента, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 71.5 процента, Габрово и Ловеч - по 67.4 процента.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.8 години, а в селата - 46.4 години. Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, в и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението в и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 4 201 хил. души, или 60.0 на сто от населението на страната, като мъжете са 2 206 хил., а жените - 1 994 хиляди. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1 процента, спрямо предходната година.
Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 1 732 хил. души, или 24.8 на сто, а под трудоспособна възраст - 1 067 хил. души, или 15.2 на сто от населението на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 87, Варна - 73, и София (столица) - 72 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 43, Перник - 49, и Габрово, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст, посочват от НСИ.
Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7 на сто, а в селата - 1 840 910 души, или 26.3 на сто от населението на страната. Към края на 2018 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 64, 55 и 11. В 1 193, или в 22.7 на сто от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.4 на сто от населението на страната.
Към края на 2018 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Половината от населението на страната (50.2 на сто) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 742 хил. души, или 10.6 процента от населението на страната. През 2018 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2017 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8 процента, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3 процента. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 84 865 души, или 1.2 процента от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 120 души (19.0 на сто). Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.3 на сто). Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2018 г. спрямо 2017 г. - съответно с 0.2 и 1.2 процента. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.4 процента, Монтана и Враца - по 1.9 процента.
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 73 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.0 процента от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.3 на сто от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 120), следвана от общините Пловдив (346 893) и Варна (345 369). Най-малката община е Трекляно - 758 души. Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция, добавиха от НСИ.
През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4 процента) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7 процента. Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4 процента) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7 процента. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2017 г. е 9.9 промила по данни на Евростат.
Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.9 промила, следват Франция и Швеция - по 11.5 промила. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.6 промила. Към 31.12.2018 г. броят на жените във фертилна възраст в България е 1 491 хил., като спрямо предходната година намалява с 26 хил., а спрямо 2011 г. - със 159 хиляди. През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 108 през 2017 г. на 2 154 през 2018 година. Половината (50.1 на сто) от ражданията през 2018 г. са първи за майката, 37.1 процента - втори, а 12.6 процента - трети и от по-висока поредност.
През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2017 г. остава непроменен. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 години през 2017 г. на 27.2 години през 2018 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен. През 2018 г. са регистрирани 1 117 случая на многоплодни раждания, което е със 17 случая по-малко отколкото през 2017 година. При 1 107 от случаите са родени по две деца, а при 10 - по три.
От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5 процента през 1992 г. на 42.0 процента през 2001 г. и на 56.2 на сто през 2011 година. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6 на сто от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0 на сто) е по-висок отколкото в градовете (56.5 на сто). За 78.8 на сто от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2 процента) и Ловеч (75.9 процента). Този дял е над 50.0 процента във всички области на страната с изключение на Силистра (49.9 процента), Благоевград (45.1 процента), Разград (45.0 процента) и Кърджали (35.9 процента).
Броят на умрелите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност - 15.4 промила. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 265, или с 1.2 процента. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Смъртността сред мъжете (16.5 промила) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4 промила). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8 промила) отколкото в градовете (13.2 промила). Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3 промила. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3 промила, Кипър - 7.0 промила, и Люксембург - 7.1 промила. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.8 промила, и Литва - 14.2 промила.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.2 промила, Монтана - 21.7 промила и Кюстендил - 20.3 промила. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.7 промила. Показателят за преждевременна смъртност през 2018 г. (21.0 на сто) се увеличава спрямо предходната 2017 година (20.9 на сто). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.8 на сто от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6 на сто.
През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8 промила. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4 промила, а през 2017 г. - 6.4 промила. В регионален аспект през 2018 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 1.5 промила, и София (столица) - 2.7 промила. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Плевен (11.3 промила) и Разград (10.6 промила). Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока - 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.7 години) отколкото за населението в селата (72.8 години), допълниха от статистическия институт.
През 2018 г. са регистрирани 28 961 юридически брака - с 368 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.1 промила. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са сред населението в градовете. През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.7 и 28.7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените. За 87.0 на сто от жените и 86.2 на сто от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич - 5.4 промила, и Разград - 5.1 промила, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч - по 2.6 промила.
Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 година. От всички прекратени бракове 80.4 на сто се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (65.9 процента), следват причините "несходство в характерите" (26.0 процента) и "фактическа раздяла" (6.6 процента). Разводът не е бил първи за 9.4 процента от жените и 11.0 процента от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.
През 2018 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 109 810 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 43.4 процента са мъже и 56.6 процента - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (33.9 процента), следвани от лицата на възраст под 20 години - 31.3 процента, и 40 - 59 години - 16.6 процента от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (42.7 процента), следва направлението "село - град" (24.7 процента) и "град - село" (21.5 процента). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 11.1 процента от мигриралите лица. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 574). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9 процента, Благоевград - 7.1 процента, и Пловдив - 6.0 процента. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград - 0.7 процента и Търговище - 0.9 процента.
През 2018 г. 33 225 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4 на сто от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.4 на сто) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.8 на сто, а тези на 60 и повече навършени години - 9.2 на сто от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.4 на сто), Обединеното кралство (17.8 на сто) и Италия (7.5 на сто). Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.
През 2018 г. 29 559 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 49.3 на сто, а на жените - 50.7 на сто. Сред дошлите да живеят в страната 35.5 на сто са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.6 на сто са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 19.0 на сто, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 17.9 на сто. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29.9 на сто), Руската федерация (11.0 на сто) и Германия (7.2 на сто). Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5 промила. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.1 промила, а в селата - минус 13.5 промила. През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9 промила) и Сливен (-3.6 промила). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.4 промила, следвана от областите Монтана - минус 14.0 промила, и Кюстендил - минус 13.4 промила.
В девет области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2018 година. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2017 г. е минус 0.4 промила. Тринадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (6.6 промила), Кипър (3.8 промила) и Люксембург (3.2 промила). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия и Хърватия - по минус 4.1 промила, и Литва - минус 4.0 промила. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 3 666 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е - 0.5 промила.
През 2018 г. шест области имат положителен механичен прираст: Кърджали (15.3 промила), Шумен (4.1 промила), София (столица) (3.9 промила), Пловдив (3.1 промила), Варна (2.2 промила), Бургас (1.3 промила). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-8.1 промила), Видин (-7.6 промила) и Враца (-7.5 промила), показват още данните на НСИ.

Източник: 24 часа

No comments:

Post a Comment