Adsense-top

Да превземеш телеграфа

Някога Мартин Карбовски беше хроникьорът на циничните '90, като описваше без патетика екзистенциалните абсурди на изгубеното поколение.
Беше поет, беше "Егоист", беше напук на всичко.
Каквото беше, беше.
Три десетилетия по-късно Мартин Карбовски има. Има всеизвестно име, има продуцентско студио, има седмично авторско предаване в национална телевизия, има и няколко сайта за коментари в стил "Когато Корнелия Нинова и Ангел Джамбазки се срещнат в двора на баба Дора".
Това, което вече няма, е сравнително широката аудитория от Facebook-последователи, която беше натрупал през четири групи: Отечествен фронт, Лентата, Фронт.бг и официалния си журналистически профил.
Причината: съдържанието им не отговаря на стандартите за публикуване в социалната мрежа, които съвсем наскоро бяха променени с цел ограничаване на ксенофобски и расистки материали.
"Метафорично казано - телеграфът е в ръцете на фашистите. Днес те искат по телеграфа да се разменят само реклами на палмово масло и котенца. А партийните щабове има огромен ресурс да плащат на хора, които хронично да докладват определени статии и позиции. Доносничеството достигна предели, непомечтани от Гестапо и Държавна сигурност. Мечтата на тираните се сбъдва - живеем в доминация на чужди и частни интереси. Под шапката на "безплатно е и винаги ще е". На нас оставиха безплатно да бъдем роби с права. Примерно правото да бъдем роби хомосексуалисти", пише "Екип Карбовски" в Лентата.
"Обяснения за дейността на корпорацията няма... Фейсбук е фалшива форма на свобода", се казва още в статията.
Топлата вода беше открита в търсене на колелото, така да се каже. Демокрацията ни отне Карбовски.
Ако трябва да сме честни - не можем да се начудим на тази ирония на съдбата. Хората с по-услужлива памет вероятно си дават ясна сметка, че сайтове като "Лентата" (и не само) никога нямаше да съществуват във вида си, ако не съществуваше Facebook.
Не, че до 2007 г. в новинарските форуми или самоделните онлайн-групи по интереси не се лееше същият кален поток от откровен расизъм, възхвала на Фюрера или носталгия по тоталитарния режим, когато "редът" се налагаше с танкове и трудово-възпитателни общежития.
Това, с което Facebook "допринесе", е, че даде изключително мощен мегафон в ръцете на всевъзможната човешка маргиналия - лява и дясна, консервативна и либертарианска, конспиративно-теоретична и научно-фантастична, свръхобидна и свръхобидчива, инфантилна и простофилска, пуританска и порнографска.
Платформите подреждат съдържанието си на базата на три принципа: бързина, персонализиране и провокация към емоционална реакция. Колкото по-силна е провокацията, толкова по-голяма е ангажираността на неволния наблюдател, толкова по-висока е вероятността той да репликира и умножи емоционално-натовареното съдържание. И толкова по-силен импулс тръгва по цялата мрежа.
Смисълът на Facebook като социалната мрежа не е да подобрява качеството на дебата във Вавилонската кула от 2+ милиарда души с различна националност, ценности, възпитание, религия, политически убеждения и конфликтни перспективи за живота.
Смисълът й е да увеличава своето конкурентно предимство (мащаб, постоянен ръст, достъп до специфични поведенчески данни) и да го преобразува в печалба.
В продължение на години Facebook не просто третираше достоверните източници наравно с еднодневни сайтове-конвейри за фалшиви новини и кликбейт. Алгоритмите на платформата поощряваха мултиплицирането на крещящо, противно, просташко и сензационно съдържание, в сравнение с което Мартин Карбовски изглеждаше като кротък кабинетен интелектуалец.
Да, рекламите на палмово масло и котенцата винаги са били там, пред очите ви - някъде измежду новините със заглавия "АКЪЛЪТ НЕ МОЖЕ ДА ГО ПОБЕРЕ! Няма да повярвате какво направи Путин!", "ШОКИРАЩИТЕ предсказания на ВАНГА за 2019", или "ЦИГАНИ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА НИ УНИЖАВАТ, изкрещете го".
Може би има място за оптимизъм: в сравнение със страни като Бирма, където социалните мрежи бяха ползвани като дезинформационно оръжие в истинска кървава гражданска война, на нас ни се е разминало "леко"?
Последните опити за модерация (едва след огромен публичен натиск и изобличаване на серия от провали в защитата на сигурността във Facebook) са меко казано отчаяни, зле прицелени и несъразмерни с щетите, които са допуснати досега.
Допуснаха възможността терорист да излъчи live-stream с разстрела на 50 души в Крайстчърч. Ето на това му се казва "да превземеш телеграфа", без телеграфистът дори да се усети.
Колкото до уместността на сравнението между web-модерацията на една частна платформа и тоталния физически и психически тормоз върху цели народи от страна на нацистките и комунистическите служби за сигурност, оценката оставяме на вас.
Бъдете напълно сигурни в едно: хората, които днес се оплакват най-горко от репресията на "корпорацията", са онези, които познават най-добре правилата на играта и детайлите от инструментариума. Познават и платените лостове за агитация, знаят как да продължат да ги натискат, при това - докато се афишират за жертви на системата.
Знаят много добре какво дължат на Facebook. Знаят, че Facebook умира, защото отдавна не носи същата добавена стойност - съответно, вече не работи и в тяхна полза. Познават си стоката и знаят, че не става дума за свободата на словото и революцията на "париите презрени", а за елементарна сметка. Актив/пасив.
А ако някой се е заблуждавал, че участва в глобалния разговор за идеи и ценности, цъкайки палци и емоджита във Facebook, отдавна би трябвало да е изтрезнял от заблудата си.

No comments:

Post a Comment