Двойни стандарти "Made in Lufthansa"
ИскАх да ви разкажа за тези немски мурафети, ама желание нямах.
И все пак, с известно нежелание, но ще ви разкажа.
Презокеански полет на Луфтханза от САЩ до Германия - излита със закъснение от 1 час.
Още с излитането капитанът започва да се извинява и обещава, че ще компенсира закъснението.
Извинява се няколко пъти, чак ми стана неудобно за човека.
Кацаме във Франкфурт абсолютно навреме. Отново извинение и благодарност за разбирането и търпението.
Слизам и отивам на полета за София.
Отново Луфтханза. Същата компания, да го подчертаем.
Полетът е обявен на В20, но човек си има винаги едно наум - трябва да проверя. Проверявам на място - служител потвърждава, че да, тук ще е полетът за София.
Отивам да се разходя и пак минавам да проверя - понеже нали така. Гейтът е напълно затворен, заключен, няма никой вътре.
Оказва, че е на В33. Не е фатално, случва се.
Нищо, че В33 е едно набутано в ъгъла гейтче, в което са натъпкани всичките пътници от пълния полет за София.
Закъснението е от 45 минути.
Возят ни с автобус - не е проблем, разбира се. Проблем е, че когато стигаме до самолета виждаме, че трябва да се качим през входа в задната част, защото входът в предната част е...на ръкав.
- Защо ни карате с автобус, след като самолетът е на ръкав - питам стюардът, който с микс от досада и високомерие стои на вратата и посреща...
- Днес е така - отговаря той с нежеланието на патриций, който по независими от него обстоятелства е принуден да говори с плебей.
- А, ок, изненадан отвръщам, докато се чудя дали той ни е подарил билетите, или ние с нашите лични пари за билет му плащаме заплатата.
След което чакам да чуя дали капитанът на полета ще се извини за закъснението. Има да си чакам - близо час минава, всичко друго, но нито дума за закъснението.
Преминава въпросният стюард, на който - мен ако питате - не му е чист косъмът, заедно със своя колежка.
- Каква е причината за закъснението на полета - питам жената, тъй като стюардът ме подминава.
- Ами понеже имаше пътници, които не са от Шенген, а нали Германия е в Шенген, а пък България не е в Шенген, и затова се забави полета - с огромна неохота мърмори жената, видимо объркана от факта, че българин й иска обяснение. Ахзо! "Германия е в Шенген, а България не е!" Колко интересно!
- А дали някой се извини, понеже ако се е извинил не съм го чул?
Тя най-после загрява какво всъщност й казвам и отвръща надменно:
- Ще се извини.
- Кога? Понеже още не е...
Заяждам се, разбира се, ама мисля, че като клиент имам право да искам извинение. Освен това е супер дразнещ този двоен стандарт - ако е от Америка за Германия ще се извинят хиляда пъти, а ако е от Германия за България - кучета ни яли.
Дамата отминава...sorry seems to be the hardest word.
Извинение за закъснението така и не се чува. Едно "сори", нищо друго. Няма.
Слагам си слушалките, пускам си музика и затварям очи. След малко ме потупват по рамото - старшата стюардеса. И се случва следният диалог:
- Чух, че не сте доволен от полета.
- Не, не съм доволен от полета. Вашата колежка ми каза, че закъснението било понеже Германия била в Шенген, а България не била в Шенген. За вас това нещо ново ли е? Кога го разбрахте това? Днес ли?
- Не, имаше пътници, които допълнително дойдоха и затова трябваше да се обработват документите им, понеже идват от нешенгенски страни.
- И какъв беше проблемът да кажете едно "извинявайте" за закъснението още в началото?
- Ами понеже капитанът трябваше да направи нов план за полета с новите пътници и затова...
- А после?
- После се извини, но вие бяхте със слушалки...
- Госпожо, идвам от Щатите с полет на Луфтанза и също ползвах слушалки по време на полета, но ни проглушиха ушите от извинения. Защо на онзи полет може, а на този полет за България ние трябва да си просим извинението?
...….Не се разбрахме, ясно е. Тези хора имат национален комплекс за непогрешимост и религиозна убеденост в някакъв вроден ерфекционизъм, което всъщност е трагично, защото е дълбоко невярно.
Наоколо в самолета никой не реагира, хората сякаш се чувстват неудобно някак, че някой притеснява стюардесите, въпреки че разговорът се води възпитано и с нормален тон.
Никой друг от полета не реагира нито за закъснението, нито за извинението, по-скоро за неговата липса.
При кацането - добро, меко кацане, за което си плащаме, мисля - голяма част от пътниците ръкопляскат.
Добре е да ценим и уважаваме труда на другите, безспорно.
Само че докато не започнем да ценим и да уважаваме самите себе си - никой няма да ни цени и уважава.
И докато им ръкопляскаме, вместо да си потърсим правата като български граждани на Европа - никой няма да ни ръкопляска.
А ще ни набутват в крайни гейтчета като копърки в консерва, и ще ни гледат като хора "втора ръка".
И ще ни пробутват двойните си стандарти на отношение, обслужване, храни и качество.
И това ще продължава дотогава, докато те ни се подиграват, а ние ги аплодираме.
Що се отнася до този случай, тази седмица ще изпратя писмо до Луфтханза с искане на обяснение и наказание на виновните.
Писмото ще е на немски. Дано този път да се разберем.
Александър Урумов
No comments:
Post a Comment