Adsense-top

Съдия Методи Лалов: Влиятелен депутат от ГЕРБ поиска да се бави дело на ГЕРБ

Преди три седмици съдия Методи Лалов повдигна леко завесата за политическата намеса върху независимата съдебна власт в страната.
Той разказа за историята как е бил избран за председател на най-натоварения с дела съд в страната – Софийския районен съд. Преди публичното гласуване във Висшия съдебен съвет е имало тайна среща в ресторант в София с Георги Колев и Владимира Янева, които са лобирали за него.
Изненадващо на срещата се е появил и известен “корпулентен“ български политик. Съдия Лалов не споменава името му, защото няма запис от срещата, но много медии разпознаха известния депутат от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски.
Съюзът на съдиите в България поиска Висшия съдебен съвет да извърши проверка.
Сега Методи Лалов разказва за всички опити за незаконен натиск по време на неговата кариера. Един от най-впечатляващите случаи е как много влиятелен депутат от ГЕРБ със съществен принос към законодателния процес се е опитвал да повлияе върху дело, което е било загубено от партия ГЕРБ.
Историята на Методи Лалов е публикувана за първи път в сайта EUElectionsBulgaria. Mediapool разполага с жалба до съда по въпросното дело, която е подадена от тогавашния депутат от ГЕРБ и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов.
Преди да разкажа историята искам да обясня защо го правя сега и защо за част от тези случаи не съм се обърнал към институциите. Аз не вярвам, че Висшият съдебен съвет, съдебният инспекторат и прокуратурата биха направили нещо. Има достатъчно показателни примери. Висшият съдебен съвет покри скандала "ЦУМ-гейт" (скандал, свързан нерегламентираната среща на главния прокурор Сотир Цацаров с политик и бизнесмен – б.р.). Нямаше последствия и по други подобни случаи. В същото време като председател на съд с много проблеми, аз зависех от тези хора с влияние, защото исках да подобря положението на своите колеги. Към онзи момент Софийският районен съд нямаше дори нормална сграда, в която да работи и моята основна цел бе да осигуря тази сграда. Външният натиск върху мен нямаше никакъв ефект, но в същото време не исках да създавам допълнителни проблеми, за да не проваля проектите на съда.
Знам, че ще ме упрекнат, че съм мълчал през цялото време. Но сега виждам, че има обществена енергия, граждански организации, съдии, които се опитват да повдигнат завесата и да говорят публично за проблемите. Затова намирам основание да говоря. Искам да подпомогна тази обществена енергия. По този начин не може да се продължава.
Срещата с депутата от ГЕРБ
През 2015 година вече бях председател на районния съд, който се беше настанил в новата си сграда. Тогава ми се обади върховен съдия и настоящ член на Конституционния съд, с когото се познаваме добре. Върховният съдия ме помоли да се срещна с много влиятелен депутат от ГЕРБ със съществен принос към законодателния процес. На другия ден депутатът дойде при мен. Попитах го дали е за проблем или е за нещо хубаво за съда. Очаквах или да поиска нещо нередно, или да говорим за законодателни промени, които ще облекчат работата на районния съд. Политикът обаче от вратата каза, че има дело срещу партията, което трябва да се забави и около него да не се шуми. Става дума за 10 500 евро., които ГЕРБ не бе платила за наем на сграда в подножието на Витоша. Става дума за цяла къща, наета от ГЕРБ. Обяснено ми бе, че е имало е забавяне на наема и ГЕРБ е осъдена за 12 000 евро и е издаден изпълнителен лист. Попитах дали има проблем с делото. Депутатът поиска, ако може това дело да не бъде движено, защото ако се чуе в предизборна обстановка, че ГЕРБ дължи пари, това ще е доста неприятно. Аз го попитах защо идва да ми каже това. Отговори, че е дошъл да ме информира. Казах му, че след като дължат пари и са осъдени, трябва да платят.
Депутатът ми каза, че се съмнява, че има нещо нередно по делото, защото то било решено твърде бързо. Знаех за това дело, защото няколко дни преди това при мен дойде съдията – Стефан Шекерджийски. Съдията беше възмутен от постъпила жалба по делото от представител на ГЕРБ, в която е бил недопустимо остро критикуван (жалбата е подадена от депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, който бе председател на правната комисия в последните два парламента б.р.). Съдия Шекерджийски е известен като един от най-бързите съдии в Софийския районен съд. Казах това на депутата, че съдията просто си върши работата бързо и е известен с това. Припомних му, че партията взима милиони държавна субсидия, с които няма никакъв проблем да плати. Благодарих му за сградата на съда, която получихме със съдействието на правителството на ГЕРБ, но която ни се дължеше да получим.
Накрая на срещата казах: "Ако мислите, че сте си купили съд чрез мен заради една сграда или нещо друго, много се лъжете". Той се разсърди. Попитах го дали има още нещо. Каза, че няма. После си тръгна.
Тази история е класически пример за двойния стандарт в отношението към правосъдието. Оплакват се от бързо правосъдие, а после идват да търсят забавяне. Подозирам, че депутатът се опитваше да оправи някаква собствена грешка. Предполагам, че той се страхуваше да не се разчуе заради себе си, а не заради ГЕРБ.
Как се назначават хора
Докато бях председател на съда, Висшият съдебен съвет ни предложи да отпусне пари за назначаването на десет съдебни помощници. Съдиите обаче решихме, че този брой помощници е твърде малък за 140 съдии, колкото са в Софийския районен съд. Написах писмо до ВСС, че не ги искаме, защото ни трябват много повече. С това писмо казах, че е по-добре да се финансира назначаването на административни служители. Няколко седмици след това ме потърси влиятелен член на Висшия съдебен съвет. Той ми обясни, че ВСС е отпуснал пари за съдебните помощници и сега ще ми посочи четирими души, негови хора, които аз да назнача. Аз го попитах дали има някаква квота сред членовете на ВСС да си назначават хора по съдилищата. Попитах го: Ако още трима членове на ВСС поискат да се назначат по четирима техни служители, какво аз да направя, защото мога да назнача само десет. Докато бях председател на съда, не проведох конкурс и не назначих никого. Едно от първите неща, които следващият председател направи е да назначи десет души съдебни помощници. Изводът от тази история за мен бе, че ВСС твърде често не дава пари, за да решава проблеми, а да се назначават близки хора в съдилищата.
Имаше и друг случай със същия член на ВСС. На интервю за служител за появи една жена, която нямаше и един ден трудов стаж. Помолих я да ми покаже как работи с текстови програми. Каза, че не може, но би близка на този член на ВСС. Звъннах на члена на ВСС в нейно присъствие. Той потвърди, че се познават, а аз му обясних, че така не може да се постъпва, защото жената не може да прави абсолютно нищо. Той ме призова да ѝ дам шанс, аз отказах. Никога не са успявали да постигнат целите си през мен, но тези истории показват нагласата в България.
За сблъска с медиите
Като съдия ми беше разпределено дело за кражба. Много стар случай. Подсъдимият закъсня, а жена му ми каза, че пътува. Дадох час почивка на заседанието. След този час жената на подсъдимия каза, че той няма да успее, а останалите по делото също ги нямаше. Отложих делото и наложих глоби.
Част от свидетелите влязоха пет минути по-късно. Единият от тях бе главен редактор на национален вестник. Казах му, че съм им наложил глоби. Той започна да ми крещи: "Как си позволявам да го глобя, знаел ли съм кой е той. Щял да ме снима с телефона си, да се жалва във ВСС". Продължи да снима, обясни ми, че съм твърде мек с престъпниците.
Извиках охраната, която ги изведе от залата, но веднага след това журналистът отиде при председателя на съда (Красимир Влахов, сега конституционен съдия - б.р.). Председателят беше ядосан как съм могъл да се държа по този начин с журналисти и какво после ще пишат за нас. Бях разочарован, че председателят ми предпоставя, че съм виновен, без да е изяснил фактите. На другия ден главният редактор пак бе отишъл при председателя на съда да пита дали вече съм уволнен.
Как се решават някои дела
Преди да стана председател на Софийския районен съд бях редови районен съдия. Един ден заместник-председателя на районния съд ми звъни, вика ме в кабинета си. Каза ми, че следобед има едно дело, показва ми номера му на жълто листче. Обвиняема по това дело е синдик на фалиралия гигантски завод за стомана от времето на социализма "Кремиковци". Началникът ми каза номер на дело и допълни: "От Висшия съдебен съвет се обадиха. Това ми казаха". Взех листчето, казах му: "Вниманвай какво правиш". И прибрах този лист.
По-късно оправдах тази жена по мои убеждения. Просто нямаше достатъчно доказателства за вината ѝ. И в съдебната залата казах на подсъдимата и адвоката ѝ: "Ако мислите, че присъдата е, че защото сте се обадили във ВСС, много се лъжете". Адвокатката показа жест на неразбиране. Тя обясни, че не знае за какво говоря. Обвинеямата мълча. Това листче го пазих дълги години. То е като символ на българската съдебна система.

No comments:

Post a Comment