Истинските граждани скочиха срещу опитите на 2-ма психо-десни да пренапишат историята. Това са ГРАЖДАНИТЕ, не стипендиантите на Сорос!

За правото  като изследователи на българската история да представят обективно и безпристрастно фактите от близкото минало, настояват в Петиция историци, авторитетни български учени. 

Поводът е опитът на журналиста Христо Христов  и д-р Евелина Келбечева да попречат на утвърждаването на новите учебници по българска история за Х клас като наложат своето частно мнение и готови едностранчиви формулировки.

Авторите на Петицията определят техните опити като класически пример за цензуриране на обективното историческо познание.

Протестът на учените  е срещу  императивното налагане само на едно мнение с политически средства и натиск. Не може да бъде проектиран  нов „образ на врага“ сред академичните среди. 

„Декларациите на политически активисти, „възмутени граждани” са похвати, които познаваме добре точно от онази, дълбоко заклеймявана днес епоха. Особено когато идват от хора, които дори не са си направили труда да прочетат какво пише в учебниците, но са готови да ги осъждат, включително с персонални нападки срещу техните автори“ се казва още в документа.

Главният редактор на Маргиналия  Юлиана Методиева подписа Петицията. 

Принципът на сайта за човешки права за неутралност на науката и за неподчиняването й на временни страсти и политически употреби са били защитавани неведнъж  от нас през годините. Опасяваме се този пореден скандал да не рециклира държавните намеси в  историографията , които бяха характерни за  45-те години комунистически режим.

Ето пълния текст на Петицията. Тя е отворена за подпис.

С тази петиция призоваваме за Вашата подкрепа, за да защитим правото си като изследователи на българската история да представяме обективно и безпристрастно фактите от близкото минало. Протестираме срещу императивното налагане само на едно мнение с политически средства и натиск. Протестираме също срещу безпрецедентния опит за грубо манипулиране на общественото мнение и настройването му срещу утвърдени български учени и университетски преподаватели чрез проектиране на нов „образ на врага“ сред академичните среди. Хората, които днес искат цензура върху новите учебници по история, първо твърдяха, че в училище не се изучава периодът на държавния социализъм, както е исторически правилно да се нарича периодът от 1944 до 1989 г. Но още първите нови учебници от 1996 г. включиха не само десетилетията на комунистическия режим, а и началото на прехода. Този режим още тогава беше описан като репресивен и недемократичен. Няма историческа епоха, която да е само добра или само лоша. Чистото осъждане, както и чистата възхвала нямат нищо общо с познанието. Подобен подход обслужва политическата цел да се наложи една изкривена истина за миналото, задължителна за всички. А всичко, което ѝ противоречи, да се изтрие и унищожи. Същото, което правят с историята комунистите след 1944 г., когато силово налагат своята истина като единствено възможната. Забележките към новите учебници по българска история за Х клас щяха да звучат сериозно и да са основателни, ако бяха верни. Но не са. Повечето от исканите събития присъстват в учебниците, само че изразени с други думи. Едни и същи факти и събития могат да бъдат описани по различен начин – особено, когато целта е те да бъдат предадени на разбираем език за ученическа аудитория. Целта на изработването на новите учебни програми би трябвало да бъде обективното отразяване на фактите, свързани с комунистическо управление на България в периода 1944-1989 г., без политически окраски и без цензура. Но опитът на журналиста Христо Христов, посветил се на изучаването на документите на Държавна сигурност, и д-р Евелина Келбечева, изследователка на българската култура от Първата световна война, да попречат на утвърждаването на новите учебници по българска история за Х клас като наложат на авторите им своето частно мнение и готови едностранчиви формулировки е класически пример за цензуриране на обективното историческо познание. В учебниците трябва да се срещат политиката с образованието и с академично познание. Само че не частната, а държавната политика, представяна от Министерството на образованието и науката. Докато академичната общност е носител на изследователското познание, а методистите и учителите трябва да приспособят това познание към равнището на учениците. Декларациите на политически активисти, „възмутени граждани” са похвати, които познаваме добре точно от онази, дълбоко заклеймявана днес епоха. Особено когато идват от хора, които дори не са си направили труда да прочетат какво пише в учебниците, но са готови да ги осъждат, включително с персонални нападки срещу техните автори. Убедени сме, че 30 години след приемането на принципите на свобода на словото и свобода на научните изследвания, подобни посегателства върху българското образование и академичната общност са абсолютно недопустими.Те поставят под въпрос експертното равнище на комисиите на МОН, компрометират демократичните и европейски ценности, които всички ние като общество би трябвало да споделяме.

Източник: marginalia.bg