Шест години след края на първия програмен период от еврочленството на България, продължават да пристигат финансови санкции за грешки и проблеми при усвояването на средствата от европейските фондове.
И напълно очаквано, отново става дума за програмата, която беше и все още е в центъра на най-много скандали – Програмата за развитие на селските райони.
На 5 юни Европейската комисия е взела две окончателни решения да не признае разходи, направени от България със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Те са обнародвани в официалния вестник на ЕК на 11 юни. Първата глоба е за над 4,779 млн. евро, а втората – над 8,519 млн., или общо 13,3 млн. евро. И в двата случая става дума за общински проекти за селски пътища и канализация.
В решението на Брюксел пише, че част от декларираните разходи не отговарят на изискванията и затова не могат да бъдат покрити. Става дума за сметки, свързани с последната година на изпълнение (16.10.2014 - 31.12.2015 г.) по отношение на програмен период 2007 – 2013 г. на Разплащателна агенция Държавен фонд "Земеделие".
Начело на агенцията в този период е Румен Порожанов, който наскоро подаде оставка като министър на земеделието покрай скандалите с къщите за гости в селските райони, а впоследствие се разбра, че е издал, без да има законово право, методика за санкциониране на неизрядни европроекти, заради което глобите на фонда падат в съда.
Практиката на Европейската комисия е не да си иска обратно въпросните 13,3 млн. евро, а да намали с тази сума бюджета на сегашната Програма за развитие на селските райони. За разлика от фермерските и предприемаческите проекти по Програмата за развитие на селските райони, които обикновено се финансират на 50% с евросредства, а останалите се осигуряват от кандидата, публичните проекти на общините се финансират 100% от Брюксел.
В същото решение Еврокомисията налага и глоба на България от над 223 000 евро за кампании за популяризиране на програмата в годините от 2013 до 2018 г.
Пропуски в контрола
Според официалното писмо, с което Европейската комисия уведомява българското земеделско министерство за глобата, санкции са изчислени въз основа на одити, извършени от българската Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове". Тя беше създадена през 2015 г. заради проблемите покрай наемането на външни одиторски компании преди това, които непрекъснато спореха пред Комисията за защита на конкуренцията коя да грабне поръчката и така рискуваха законността на одитите (обичайно битките се водеха между "Делойт" и "Грант Торнтон"). На практика тези одити са един от първите на държавната компания.
Става въпрос за пропуски в контрола, извършван от фонд "Земеделие" върху поръчките на общините за изграждане на нови пътища и ВиК инфраструктура, обясниха пред "Икономист" експерти от дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство. Когато една община спечели проект, преди да избира изпълнител, тя изпраща на фонд "Земеделие" заданието на обществената си поръчка за съгласуване. Целта е още на този етап фондът да наложи финансова корекция, ако някои от планираните разходи са завишени. В по-голямата част от случаите, за които са санкциите, държавните одитори са увеличили наложените от фонда корекции.
Финалното решение на Европейската комисия идва 4 години по-късно заради помирителната процедура, която България е водила с цел да намали общата санкция. От земеделското министерство съобщиха, че сме постигнали успех, защото първоначалната глоба е била за общо 23 млн. евро и е намалена с почти 10 млн.
Още една глоба
Оказва се, че тази глоба не е последна за свършилата преди няколко години селска програма. В момента министерството води последна помирителна процедура, по която Брюксел настоява за санкция от 17 млн. евро. Става въпрос за одит, този път на Европейската комисия, отново на проекти на българските общини, реализирани през 2011 г.
"Този одит касаеше наблюдение на проектите след изпълнението им и най-вече дали те са изпълнени по критериите на обществените поръчки", обясниха източниците на "Икономист". За целите на одита комисията е наела базираната в Лондон компания Moore Stephens International.
Проверявано е дали бонусираните обещания на избраните изпълнители, в резултат на което те са класирани на първо място, наистина са изпълнени при реализацията на проекта. Например, ако фирмата е победила заради заложения най-кратък срок, действително го е спазила. Така всички отклонения от заложените параметри са санкционирани. Отделно има и констатации, че въз основа на действително постигнатите резултати победителят в съответната поръчка е трябвало да бъде друг от кандидатите, чиито предложения в крайна сметка се оказват по-добри за възложителя. Сред санкциите има и такива за бонуси за обещания за 100-годишни гаранции, както и за отпуснати аванси на общините, които са се оказали над допустимия от ЕК праг от 50% от размера на инвестицията. Това беше масов проблем в края на предишния програмен период, когато държавата се опитваше да навакса първоначалното закъснение в прилагането на програмата и за да не загуби европейското финансиране, авансите на общините се изплащаха още преди избора на изпълнител. В част от случаите обаче в резултат на проведените търгове строителите посочваха по-ниска цена и така авансът се оказваше над разрешението 50 процента. По сегашната програма това вече не е възможно да се случи, защото авансите се отпускат след избора на изпълнител.
"Икономист" потърси повече подробности по проверките и от одитора Moore Stephens International, но до редакционното приключване на броя отговори не пристигнаха.
Според експертите от дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство корекциите по програмата до момента са близо 26 млн. евро, така че новите 13 млн. евро и очакваните още 17 млн. (ако България не договори и при тях намаление) ще ги надхвърлят. През годините Брюксел откри и санкционира проблеми при проектите за млади фермери, за къщи за селски туризъм, засече двойно субсидиране на централи за зелен ток, надути цени на земеделска техника и др.
Експерти, до които "Икономист" се допита са категорични, че глобата от над 13 млн. евро е резултат и от допълнителни проверки от ЕК. “Одитът на българската сертифицираща агенция със сигурност е доста мек, защото тя е под шапката на министерство на земеделието, нищо че се твърди, че е независима. Със сигурност след него са последвали допълнителни проверки от ЕК, които са добавили към размера на санкцията, която после е намалявана чрез помиряване. Само на база на сертификационен доклад не може да стартира помирителна процедура. Най-лошото е, че за пореден път страната ни губи евросредства”, коментира пред “Икономист” бившият зам. изп.-директор на фонд “Земеделие” Виолета Александрова. Списанието потърси и допълнителна информация по казуса от Главна дирекция “Земеделие” на ЕК, но до редакционното приключване на броя отговори не пристигнаха.
Нови проблеми
Инфраструктурните проекти на общините се оказват препъникамък и по сегашната Програма за развитие на селските райони (2014 – 2020). Този път проблемът е за постигането на т.нар. "междинни цели" по усвояването на европейското финансиране, които земеделското министерство е заложило пред Европейската комисия. На 21 юни Комитетът на наблюдение на Програмата официално потвърди съобщената по-рано информация от "Икономист", че България не е покрила приоритета "инфраструктура в селските райони". Европейските правила предвиждат в тази ситуация България да не може да усвои бонус резерва от средствата за пътища в селата и да го пренасочи към приоритети, по които е постигнала или преизпълнила целта си (от този програмен период по всички европейски програми има такива бонус резерви. В тях се заделят част от средствата по програмата, като се обвързват с изпълнението на междинни цели, зададени от съответното правителство). От Министерството на земеделието коментираха, че имат срок до края на годината да решат към кой приоритет да прехвърлят средствата.
По сегашната селска програма бяха отворени два приема за общински проекти. Първият се забави много заради дългото умуване как да се оценява мащабът на проектите, защото общините с малко на брой жители включваха в общ проект инфраструктурата от няколко села.
Моментната снимка на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони показва, че реално разплатени към 31 май т.г. са 31,1% от бюджета ѝ, или 736 млн. лв. В тази сума обаче се включват мерките по биоземеделие и агроекология, които се плащат за обработка на земята на площ. Само по инвестиционните мерки на програмата са изплатени 20% от средствата, като по общинската мярка "Основни услуги и обновяване на селата" реалното финансиране е още по-ниско, 14 на сто.
No comments:
Post a Comment