442 деца са изведени от домовете на приемни семейства заради лоши грижи, тормоз или насилие от началото на миналата година до октомври 2017 г.
През миналата година 235 временни родители са били заличени от регистъра за приемна грижа, показват данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП).
Така на семействата се забранява да отглеждат нуждаещите се деца в дома си, а вече настанените се прехвърлят при други приемни родители. През тази година пък социалните са извели общо 207 деца.
“До тази мярка се стига, когато семейството не полага достатъчно грижи за детето или то е било жертва на насилие”, обясниха социални работници.
В началото на годината
6-годишно
момченце
бе прието по
спешност с
измръзнали
крачета
в болница, а социалните го отнеха от приемната майка от павликенското село Долна Липница. Заради физическо насилие над 14 годишно дете приемно семейство бе заличено през май от регистъра в област Враца. През март в регионалната дирекция “Социално подпомагане” е получен сигнал, че приемен родител е ударил повереното му дете, което също е посегнало на възрастния. Момчето веднага е настанено при други родители. Тогава социалните обясниха, че в приемното семейство е имало непрекъснати спорове. През април още 6 семейства в областта са заличени от регистъра. Пет от тях са се отказали по свое желание, а на едно са отнети правата, защото не могат да се справят с отглеждането.
През миналата година пък окръжният съд във Велико Търново
отне дете от
приемните му
родители заради
бой с пръчка
То само е подало жалба, че е бито от мъжа, с когото приемната му майка живее на семейни начала. Според майката цялата история е лъжа, а детето се самонаранило с пръчката по крака и главата, защото било доста буйно и палаво. Освен това то няколко пъти е бягало, защото не желаело да живее в това приемно семейство. Според съда майката не е в състояние да се справи с отглеждането и възпитанието на детето, чийто характер очевидно изисквал по-специфични грижи и внимание.
Заличаването от регистъра на приемна грижа става и след два отказа на временните родители да приютят нуждаещо се дете, което отговаря на посочения от тях профил. “Сред другите причини са, ако не притежават необходимите умения и лични качества да отглеждат и да възпитават дете. Не е показан гъвкав модел и подход на възпитание въпреки многократни разговори, напътствия и подкрепата от страна на ангажираните специалисти”, обясниха от АСП.
Социалните работници могат да отнемат права и ако професионалните родители обслужват собствен интерес. Проблем е ако не могат да предоставят лично пространство на поверените им деца. Липса на желание за работа в партньорство и съпротиви за споделяне при работа в екип са допълнителен рисков фактор.
Деца могат да се отнемат, ако проверката установи, че приемните родители отказват контакти на малчугана с биологичното му семейство. Сред другите фактори са занижено качеството на полаганите грижи, влошаване на отношенията с настаненото дете в резултат на стресови ситуации. Екипите проверяват и дали има добри хигиеннобитови условия и грижа, която не отговаря на потребностите на децата и не стимулира тяхното развитие.
Ако адаптацията е неуспешна и то не може да се интегрира в приемното семейство, също се отнемат права, обясниха работници от отдел “Закрила на детето”.
Към края на септември
в приемни
семейства се
отглеждат
2346 деца
Това са непълнолетни, които са отнети от биологичните си родители заради лоши битови условия, домашно насилие или неглижиране от страна на семейството. При приемни родители се настаняват и изоставените деца до 3 години, които остават в дома на временните си семейства, докато бъдат осиновени.
Регистрираните приемни семейства у нас са 2488. Почти всички - 2465 от тях, са професионални временни родители, което означава, че получават заплата, за да отглеждат децата в нужда. За едно хлапе
професионалните
майки получават
от държавата
по 690 лв.,
за две сумата скача до 736 лв., а за три или повече деца семействата вземат 782 лв., като парите са обвързани с минималната работна заплата.
Освен месечното възнаграждение професионалните семейства получават и детски надбавки независимо от дохода си.
Според статистиката най-много платени приемни родители има във Варна, Плевен и Шумен. От общия брой утвърдени приемни семейства с доставчик община партньор по проект “Приеми ме 2015” са 2240.
При доброволната приемна грижа се сключва граждански договор, а семейството преминава обучение. Те получават и месечна издръжка, както и еднократни помощи. За дете до 7 г. се взема трикратен размер на гарантирания минимален доход - 195 лв. От 7 до 14 г. вече е 227,5 лв., а между 14 до 18 г. сумата нараства до 260 лв. Всички деца, отглеждани в приемни семейства, имат право на еднократна годишна помощ за рожден ден, първи учебен ден и др. - до 320 лв. Ако те имат физически или психически увреждания, се изплаща добавка в размер на 75% от гарантирания минимален доход- 48,75 лв., независимо от дохода на семейството. За разлика от професионалните родители, доброволните могат да изберат възрастта и пола на детето, за което ще се грижат. Професионалните майки и татковци трябва да приютят всяко дете, за което получат обаждане от социалните работници. Както във всяка професия, така и приемните родители имат право на платен годишен отпуск.
По проекта “Приеми ме” за 28 месеца са предвидени 51 млн. лв. Той е по европейска програма и целта е да се предостави по-добра услуга на децата в нужда. Всеки месец се прави мониторинг на качеството на предоставяната услуга чрез информационни карти, попълнени от социалните работници от екипите - за всяко дете, настанено в проектно приемно семейство. През тази година пък екипите правят и посещения в домовете.
Американци осиновили
40 българчета с проблеми
Американци осиновяват най-много деца със специфични нужди и увреждания през последните години. Така само през първите шест месеца на годината 56 българчета са заминали за САЩ, сочат данните на правосъдното министерство. От тях над 40 са били със специфични нужди. Най-често е осиновяването в САЩ на деца със синдром на Даун, защото зад океана имат добри програми за отглеждане и интегриране.
Общо 152 деца са заминали зад граница за първите шест месеца на годината, като 16 от тях са осиновени в Италия, а 12 в Испания. Властите у нас получават информация за развитието на децата, осиновени в чужбина, две години след приключване на процедурата.
Общият брой на осиновените деца у нас от 2011 до 2016 г. е 4277. Най-много те са били през 2011 г., когато 952 са намерили семейство. През миналата година пък броят им е 556.
Броят на децата, които могат да бъдат осиновени, е двойно по-голям от кандидат-осиновителите. Причината е, че желаещите имат изисквания и предпочитания за детето. Най-често родителите предпочитат децата да са от 0-3 г., както и те да са в добро здравословно състояние, да са от български или смесен произход. Точно тези критерии удължават процеса по осиновяване.
От общо 4277 осиновени деца от 2011 до 2016 г. едва 53 са с увреждания, показва статистиката на Агенцията за социално подпомагане.
Подготвят се и облекчени правила за международното осиновяване, като текстовете са предложени от Министерството на правосъдието. Те предвиждат да отпадне изискването за осиновителите за деца от чужбина да предоставят удостоверение за сключен граждански брак, както и да падне задължението за юридически лица с нестопанска цел да представят множество документи за издаване на разрешение за посредничество.
No comments:
Post a Comment