На изборите за членове на Европейския парламент от Република България в 3 000 секции се проведе машинно гласуване.
В сряда късно вечерта бяха публикувани и резултатите от него.
По време на предизборната кампания, както и в самия изборен ден, информацията за машинното гласуване бе по-скоро свързана със скандали и проблеми. Те включваха забавянето на обществената поръчка и прехвърлянето на отговорността между предишната и настоящата Централна избирателна комисия (ЦИК), провеждането на поръчката в последния момент – което драстично съкрати сроковете за доставка на машините, произведени специално за България.
Липсата на адекватно публично представяне на машините за гласуване допълнително допринесе за притесненията на обществото по отношение на коректното отразяване на резултатите.
В допълнение ЦИК прие с решение № 358-ЕП методически указания относно машинното гласуване за членовете на секционните комисии (СИК) чак на 20-и май вечерта (решението е публикувано в 20:38 часа) – дни преди изборния ден.
Това се случи и след като всички обучения на районните избирателни комисии бяха преминали – по график те са се състояли между 16-и и 19-и май. Според изказване на Стефан Митков от фирмата – доставчик „Сиела Норма“, към 16-и май все още се е извършвал одит на машините.
От изброеното става ясно, че членовете на РИК на практика не са били обучени по издадените от ЦИК методически указания за работа с машините. Що се отнася до членовете на секционните комисии – част от тях също са преминали обучение преди 20-и май, а за останалите времето до изборите е било твърде кратко, за да могат да се подготвят по възможно най-добрия начин.
С оглед на това, не е случайно, че информацията за проблеми с отчетените резултати залива медийното пространство в дните след изборите.
Настоящият анализ на Институт за развитие на публичната среда показва организационно заложените дефицити, поради които ЦИК предварително опорочи машинното гласуване, а както се оказва от публикуваните данни за изборните резултати и отчитането на преференциите.
Организационно заложените дефицити
Част от книжата, които ЦИК изготвя за всеки вид избори, са изборните протоколи. Те се попълват от членовете на секционните избирателни комисии. От тези протоколи става ясно каква е информацията, която комисиите ще отчитат и обработват.
По време на европейските избори се проведе машинно гласуване в 3 000 от общо 12 032 секции, разположени на територията на страната. В тези 3 000 секции имаше специални протоколи, в които общият брой действителни гласове, получени в изборния ден, са разделени на:
получени от гласуването с машина;
получени от гласуването с хартиени бюлетини.
В раздела на протокола за разпределение на действителните гласове по партии, коалиции и инициативни комитети, както и за конкретните кандидати, не е предвидено същото разделение (гласове от машини и гласове от хартиени бюлетини). За да бъдат отразени резултатите, се налага да се извърши предварително сумиране на данните от секционната комисия. Тази особеност създава предпоставки за технически грешки и пропуски при пресмятането и пренасянето на данните от секционните комисии и усложнява процедурата.
Къде са преференциите?
Следващият пример онагледява горепосочените проблеми в процеса, като подобни могат да бъдат наблюдавани и в други избирателни райони.
В секция 80 в 23 избирателен район София град (234610080, тук може да видите сканиран протокол изготвен от СИК), са гласували общо 231 граждани – от тях 110 с машина. Според общия протокол, обобщаващ данните от гласуването с хартиени бюлетини и с машина, преференциално са гласували 65 избиратели. Данните от самостоятелния машинен протокол обаче показват, че 60 от гласувалите с машина избиратели са отбелязали и преференция.
По-внимателен преглед на данните показва, че 13 кандидати, представители на различни политически субекти, са получили повече преференции от машинното гласуване, отколкото има отчетени за тях в общия протокол. Този проблем засяга както парламентарно представени партии (с членове в комисията), така и извънпарламентарни партии: Движение 21, Движение ЗАЕДНО, БСП за България, Демократична България, ГЕРБ, ВМРО.
В този случай, категорично твърдим, че в секцията преференциите от машините не са били пренесени в обобщения протокол, който става част и от официалните резултати.
За да бъдат отстранени проблеми като посочения по-горе, със свое решение ЦИК при повторното въвеждане на данните прави корекции на несъответствията преди да публикува окончателните резултати. В посоченото решение ЦИК поправя 6 000 технически грешки.
Въпреки поправките
Въпреки поправените 6 000 грешки, анализ на изборните данни от 3 000 секции с машинно гласуване показва, че в близо 40% от тях преференциите на хората, дали вота си с машина, не са отчетени коректно. В тези случаи става въпрос за три типа пропуски:
Пълно непренасяне на преференции от машинно гласуване в окончателния протокол
Частични пропуски при пренасянето от машинно гласуване в окончателния протокол
Технически грешки
Проблемът, идентифициран в представената по-горе секция 80 в София, се повтаря в още 1 138 други секции. Засегнати са всички участвали в изборите партии и коалиции.
Ролята на Централната избирателна комисия не се свежда единствено до обучение на изборната администрация (за което стана дума по-горе), нейна е и отговорността за разработването на изборните протоколи и правилата за отчитане на резултатите. Най-важната роля на администрацията е да отчете правилно вота на гражданите, а както се вижда от данните по-горе тук има редица пропуски.
Някои от въпросите, които могат да бъдат поставени с оглед на посочените проблеми, са:
Защо бе необходимо данните от машинното гласуване да бъдат обработвани от секционните комисии, което очевидно създаде предпоставки за грешки? Защо не бе възложено на нито една комисия да извърши контролно броене и да съпостави разписките от машинното гласуване и машинния протокол, който се генерира автоматично? Защо ЦИК не предприе отстраняването на тези пропуски, преди публикуването на окончателните резултати? Дали част от липсващите преференции могат да пренаредят листата на някоя от 5-те партии и коалиции, получили мандати в Европейския парламент? Какви мерки ще вземе ЦИК, за да се избегнат същите проблеми на предстоящите местни избори, където определянето на мандатите на общинските съветници и разместването на листите може да са въпрос на много по-малък брой гласове, а с машини ще се гласува в 6 000 секции?
Подробен анализ на изборните резултати и в частност машинното гласуване, както и изводи от независимото наблюдение, ще бъдат представени от екипа на Институт за развитие на публичната среда по време на пресконференция в София на 4-ти юни.
Източник: Институт за развитие на публичната среда
Заглавието е на редакцията
No comments:
Post a Comment