Много се говори за демографската криза в България, за това колко ниска била раждаемостта, как хората не искали да имат деца и тем подобни неща. Но това не е точно така или поне не е цялата истина.
Има и друг проблем, който е много сериозен и за който никой не говори. И това е огромният натиск, който лекари оказват върху бъдещите родители, и страховете, които им всяват чрез оценките на риска за раждане на дете с болест на Даун и други заболявания въз основа на препоръчителните (според някои – задължителни за всички бременни) биохимични скрининги, вземани предвид при феталните морфологии (също препоръчителни, а според някои – задължителни за всички бременни).
Парадоксално е, че вместо да служат на живота, каквото е призванието им, лекари се превръщат в проводници на внушения, които могат да тласнат към вземане на решения с фатален край за бременността.
Въпреки значителния си напредък в акушеро-гинекологията и голямата помощ, която оказва в тази област, медицината – в стремежа си да „гарантира“ на родителите здрави бебета – всъщност води безмилостна война срещу раждането на деца, без може би въобще дори да го осъзнава.
Това става чрез определянето на дадена бременност като „рискова“ и чрез изчисляването на „вероятности“ за заболявания или увреждания на плода.
Намерението иначе изглежда много „добро“ и „благородно“ – да не се допусне раждането на болни бебета. Но кой може да каже със сигурност дали едно бебе ще се роди болно или не? А и дали това е основание, за да бъде убито то? Знаете ли колко бебета са убити заради т.нар. рискови бременности и „вероятности“ за заболявания? Огромен брой.
Включително напълно здрави деца – не че това може да бъде основание някой да бъде оставен жив или не. А после ни говорят, че раждаемостта била ниска!? Ами как няма да е ниска, като толкова бебета са убивани под предлог, че са негодни за живот. Или ни казват, че хората не искали да имат деца!? Напротив, искат, но са принуждавани (или да го кажем по-галантно – убеждавани с медицински аргументи) да ги премахват още в зародиш. А дори и тези, които някак успеят да се преборят с огромната лекарска съпротива, натиск, сплашване и дори подигравки и се сдобият с дете, не искат повече да чуят за следващо и да преживеят отново целия този кошмар.
За да стане човек родител, се изисква любов и вяра. Без любов и вяра няма как човек да победи страховете, да устои на натиска, да преодолее съмнението, да понесе подигравките и хулите – „как може да не се вслушва в мнението на специалистите“. Ако искаш да бъдеш родител, трябва да си готов да защитаваш детето си и да се бориш за живота му независимо от всичко, от всякакви прогнози, вероятности, рискове, статистики.
Добре, че има и съвестни, ценящи живота лекари, които без заобикалки заявяват, че всички тези вероятности за заболявания на плода са пълна глупост, нямат никакво значение и въобще не трябва да се вземат предвид, тъй като само могат да ви навредят на здравето със страховете, които всяват. А и за никой не е тайна, че тези изследвания се правят за пари – това се признава от самите лекари; от тези изследвания няма никаква реална полза за родителите или децата. Каква е ползата от това да ти кажат, че бебето ти има – или може да има – някакво генетично заболяване и затова е добре да бъде премахнато? Полза има, ако се предлага лечение и отстраняване на проблема, а не отстраняване на бебето. Убийството не е решение за справяне с проблемите.
В този смисъл по-бедните хора (а също „по-необразованите“ според светските стандарти) са облагодетелствани, защото не могат да си позволят (или не смятат за необходими) всички препоръчвани от медицината изследвания във връзка с проследяването на бременността и по този начин са предпазени от целия ужас, свързан с изследванията за рискове и вероятности. А по-заможните (и „по-образованите“) в желанието си да изпълняват стриктно всичко, което им се казва, че трябва да се направи, и тъй като имат финансова възможност, сами си създават толкова много излишни неприятности. Това е и един от факторите за по-голямата раждаемост сред по-бедните (и „по-необразованите“) слоеве на населението – защото лекарите и медицината нямат толкова голям достъп до тях. Иначе със сигурност раждането на деца щеше да намалее драстично и сред тях.
Колкото по-малко се ходи по лекари, толкова по-добре. Естествено, има неща, които наистина са необходими и важни при грижата за бременността, но човек трябва да бъде мъдър, да мисли, да изпитва всичко и да преценява конкретно за себе от какво има нужда и кое е добро за него и близките му.
Според стандартите на медицината риск за дадено заболяване (или генетичен проблем) от порядъка например на 1:100 се смята за висок. Но какво всъщност значи това? Значи, че на всеки 100 бебета се предполага, че едно може да е болно; и някои лекари са готови да убият 99 здрави бебета само защото е възможно да има и едно болно!!! Това ако не е медицински геноцид! За човек, който обича и цени живота, дори риск 1:2 не е основание за прекъсване на бременността. Даже и прогнозата да е 1:1, пак това не значи, че със сигурност ще стане така. Всичко може да се промени. Но дори и наистина детето ти да има заболяване – няма ли да го защитиш и да се погрижиш за него? Или ще се откажеш от него? То може и здраво да се роди, а по-късно да се разболее – и какво, ще го изхвърлиш в кофата за боклук ли? Това е едно изродско мислене. А медицината мисли точно така – щом има вероятност едно дете да е болно, по-добре да бъде премахнато. По тази логика по-добре човек да не се ражда само защото има вероятност да умре.
Животът е риск. Бременността също е риск. Всяка бременност е рискова, няма нерискова бременност. И това е нещо напълно нормално. Който иска да живее, трябва да може да поема рискове. Животът не се определя от вероятности и статистики, а от нашите избори и от промисъла, вложен във всичко съществуващо.
Статистиката е инструмент за изследване на миналото, а не на бъдещето. Тя се отнася единствено за това, което е било, а не за това, което ще бъде. Статистиката може да показва миналото (и то донякъде), но не и бъдещето. Следователно е напълно погрешно – и може да бъде пагубно – да се предсказва бъдещето въз основа на статистически данни. А медицината прави точно това с нейните изчисления на вероятности и рискове въз основа на минали събития или на показатели, отнасящи се за други случаи, други хора, други обстоятелства, които нямат нищо общо с конкретния човек и конкретната ситуация.
Освен това медицината въобще не си дава сметка, че нещата могат да се променят в бъдещето, независимо че в настоящия момент може да изглеждат по друг начин. Никой не може да каже дали даден проблем, дори когато наистина има такъв (а не е измислица или заблуда на лекарите), няма да изчезне в бъдещето. Реалността не е обективна, както твърди материализмът, а зависи от наблюдателя, от субекта, от нашия поглед и отношение, от нагласите ни, от мислите, с които се изпълваме и на които даваме място, от делата ни и начина ни на живот. Когато човек е в неверие и страхове, това естествено води до материализирането на тези страхове и неверие. Страхът е пълната противоположност на любовта, както и неверието е обратното на вярата. Страховете могат да бъдат победени само с любов, с убеждението, че всичко, което ти се случва, е за твое добро и има своето предназначение и смисъл да те развие като личност. Неслучайно се казва, че съвършената любов изпъжда страха, защото в любовта няма страх; а който се страхува, не е усъвършенстван в любовта, защото страхът има в себе си наказание.
Децата не се правят или дават от лекарите, а са дар от Бога. Единствено Творецът има власт над живота. Така че никой лекар няма право да препоръчва, камо ли да настоява за убиването на дадено бебе, след като нито го е създал, нито може да носи отговорност за живота му. Животът не зависи от лекарите и медицината – и слава Богу! Следователно никой човек (в това число никой лекар – все пак лекарите са хора, а не богове) не може да дава преценки за това дали някой трябва да живее или да умре, нито да прави прогнози за рискове и вероятности дали някой ще е болен и колко ще живее.
Друг инструмент, широко използван в стремежа на медицината да гарантира раждането на здрави бебета, но който въобще не е толкова безопасен, колкото се представя, е процедурата амниоцентеза. При нея през корема на майката се вкарва една игла, която прониква в околоплодните води, за да вземе генетичен материал, който да бъде изследван, за да се установят евентуални заболявания. Само от описанието на процедурата може да ви стане ясно колко е „безопасна“ – направо тръпки да те побият. Въпреки това тя официално се води за ниско рискова. Истината обаче, основаваща се на реалните истории на жените, подложили се на амниоцентеза, а не на манипулативната статистика, е, че почти всички, които са преминали през тази процедура, са направили след това спонтанен аборт или са имали тежки усложнения на бременността, а бебетата им са оцелели само по чудо. Много от жените, които са загубили бебетата си след амниоцентеза, после разбират от изследванията, че всъщност плодът им е бил напълно здрав, но вече е късно: едва ли за някой може да е утеха, че бебето му е било здраво, когато него вече го няма.
Но дори едно дете да се роди болно, това прави ли го недостойно или негодно за живот? Болните деца – и въобще болните хора – нямат ли право да живеят? Или само здравите имат право на живот, а другите да бъдат изтребвани? Явно такава е позицията на медицината. Това си е истински здравен расизъм или медицински нацизъм. Някога Хитлер и нацистите са мечтаели да създадат едно напълно здраво общество, „чисто“ от всякакви „непълноценни индивиди“, но не като се борели с болестите и техните истински причини, а като изтребвали болните хора. Такова до голяма степен е мисленето и на медицината в областта на акушеро-гинекологията – на сталинския принцип „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“: има бебе, има проблем; няма бебе, няма проблем. За някои лекари важното е да няма болни бебета – за тази цел са готови да убият всички бебета, само и само да няма болни.
Смисълът на живота не се определя от това дали си здрав или болен, щастлив или нещастен, дали изпитваш страдание или не; животът има смисъл при всякакви условия и обстоятелства; дори страданието и болестите може да имат много повече смисъл, ако облагородяват и извисяват човека, отколкото някакво здраве и щастие, за които нито си благодарен, нито цениш, нито те правят по-достоен човек.
Друга широко разпространена заблуда, която също служи за оказване на натиск и всяване на страхове и която е поддържана от немалко лекари, е твърдението, че по-възрастните жени (разбирай жени над 35 години!) раждали болни бебета – или имало по-голяма вероятност да родят болно бебе, отколкото една по-млада жена. Всичко е индивидуално и конкретно за всеки и е напълно погрешно да се правят подобни обобщения. Естествено, някой ще извади „аргумента“ на статистиката в подкрепа на това твърдение. Но тук трябва да се има предвид, че в статистиката като неуспешни бременности са включени всички случаи на аборт, препоръчан поради предполагаем „риск“ или „вероятност“ за заболяване на плода, както и спонтанен аборт в резултат на извършена по лекарско назначение амниоцентеза. Следователно със своите препоръки за прекъсване на бременността поради някаква съзряна от тях причина лекарите всъщност подсилват черната статистика. Може ли тогава тези данни да бъдат наречени „обективни“, след като за тях са съдействали субекти, имащи пряко участие в целия този процес?
В днешно време все повече жени раждат на по-късна възраст. Това е тенденция, която ще се засилва в бъдеще, така че лекарите трябва да си променят разбиранията за възрастовите „ограничения“ на жените да забременяват и да раждат деца. Такива ограничения реално не съществуват, така че нека лекарите да не си приписват власт над живота, каквато нямат, определяйки кой може да ражда и кой – не, или кога. Както и да спрат да разглеждат като по-високо рискови бременностите на смятаните от тях за по-възрастни жени и да престанат да им упражняват натиск да се подлагат на всевъзможни изследвания и процедури, които в най-добрия случай са безсмислени, а в най-лошия могат да бъдат пагубни. Жените могат да раждат и да отглеждат деца на толкова години, на колкото им е дадено от Живота.
Трябва също така да се има предвид, че в медицината има определена „заинтересованост“ от това да се правят аборти, за да има материал за изследвания. Ако няма неуспешни бременности и мъртви бебета, няма да могат да се правят различни опити и проучвания. За медицината смъртта на едно дете не е кой знае каква трагедия, но за родителите, загубили бебето си, наистина е. Така че не позволявайте вашето дете да се превърне в материал за нечия дисертация или изследване. Освен това е добре да се настоява в случай на смърт на бебето – било в резултат на аборт или поради друга причина, тленните му останки да се погребват, а не да бъдат оставяни на болниците и лекарите, за да си правят опити и проучвания с тях, или да бъдат изхвърляни като отпадъци. Това е човешко същество, а не материал за изследване или някакъв боклук!
Някои болници отказват да се занимават с бременности, които са смятани за по-трудни, за да не си развалят „репутацията“, ако се случи нещо. Особено голям натиск се оказва при бременностите с близнаци – някои лекари гледат на тях не като на повод за радост, а като на проблем. Даже има случаи, когато се дават препоръки за прекъсване на такива бременности или за убиване на някое от близначетата, без реално да се проявява загриженост нито за живота на децата, нито за живота на майката, въпреки че може да се твърди точно обратното и да се изтъкват медицински аргументи за подобни решения.
Не слушайте лекарите – освен тези, които имат светъл поглед и добро отношение към вас и децата ви; другите напълно ги игнорирайте и не позволявайте по никакъв начин тяхното мнение да ви окаже влияние. След като някой лекар не ви харесва, го сменяйте с друг. Слава Богу има и добри лекари.
Ако бяхме слушали някои лекари и прокрадващите се чрез тях отровни внушения, сега може би нито ние със съпругата ми, нито толкова много други хора щяхме да сме родители и да имаме такива прекрасни деца. За нещастие, немалко хора са слушали подобни “лекари” и отровни внушения и после горчиво са съжалявали.
Не робувайте на лекарски авторитети. Не се доверявайте напълно на лекарите, нито приемайте всичко, което ви казват, за чистата, пълна и абсолютна истина. Винаги си търсете откровение лично за вас и преценявайте нещата според вашия конкретен случай, без да се сравнявате с някой друг. Лекарите са хора като вас, а не богове. Те могат много да помагат, но и много да вредят. Има само един истински и всемогъщ Лечител и Той може да използва различни хора, средства и обстоятелства, за да ви помогне.
Основните причини за демографската криза не са финансови, нито икономически, нито материални, както се опитват да ни втълпяват. Основните причини за демографската криза са страхът и неверието. А те могат да бъдат победени единствено чрез любов и вяра. Любовта и вярата са основните движещи сили на живота, развитието и благополучието. Без любов и вяра животът е невъзможен; без тях няма развитие и благополучие. А страхът и неверието водят единствено до упадък, изостаналост и смърт – до каквото водят и егоизмът и мързелът, които също са в основата на демографската криза, кореняща се в нежеланието да се грижиш за някой друг освен за себе си – макар че е съмнително дали въобще човек наистина може да се грижи добре за себе си, ако не се грижи и за другите.
Автор: Илиян Могиларски
No comments:
Post a Comment