Adsense-top

Необратима цuганизацuя: Poм до poм в люлката на Възраждането...

В Подбалкана от Калофер до Клисура пак дрънкат пушки и се точат ножове.
Оръжията обаче нямат нищо общо с бунтарите от Април 1876, нито пък с продукцията на ВЗМ от славните за района години на соца.
Размахват ги главатарите на ромските кланове, воюващи за територии, коментира "Марица".
Люлката на Възраждането, дала на страната Левски, Ботев, Вазов и цяла плеяда строители на съвременна България, съвсем скоро ще е с преобладаващо циганско население.
На фона на демографските и социално-икономическите процеси в страната това не е новина.
Тревожното е, че новите граждани на Подбалкана често действат на принципа "бог - високо, цар - далеко" и създават огромна маргинална общност, за която законите и общественият ред са нещо напълно непознато.
А държавата, която изхарчи милиони за прословутото ромско включване и интеграция, сега хвърля маса пари за униформените от различни служби, командировани да дежурят в Розино, за да не се изтрепят Сребреви и Скендерови.
Как се случи така, че младите българи масово напускат, а на тяхно място се заселват ромите? През 19. век Подбалкан​ът е най-силно развитият икономически район в европейската част на Османската империя. Тукашните занаятчии и търговци продават продукцията от Багдад до Виена.
Със спечеленото изпращат децата си да учат в най-добрите университети. Именно местните фамилии са в основата на икономическото чудо на Източна Румелия в седемте години между Освобождението и Съединението. В годините на социализма пък Подбалканът се превръща в Меката на българската военна индустрия. ВМЗ и Кинтекс дават огромни за времето заплати и работната ръка пак не достига, та се налага да се внасят гурбетчии от братския Виетнам. Голяма част от мъжете служат срещу добро възнаграждение и в десетките военни поделения в района.
Възходът на Подбалкана свършва още в първите години на прехода. Много от армейските поделения са разформировани, военнопромишленият комплекс закъсва и младите хора поемат към София, Пловдив или чужбина. Поминъкът намалява, селата започват да се обезлюдяват. С инвестициите в рози, лавандула и лозя през последните години обаче се появи нова нужда от хора. Българите обаче отдавна не са склонни да си вадят хляба с кърска работа, ако не са чорбаджии или най-малкото трактористи. Така пазарът на труда доведе в Подбалкана ромите. Днес населението в Розино, Кърнаре, Певците и Христо Даново вече е преобладаващо циганско. Тази тенденция скоро ще застигне дори Баня, най-младия град в Стремската долина. В курорта почти 100 процента от децата в основното училище са от ромския квартал. В Розино, което вече наброява близо 6000 жители, живеят 1500 българи, 1500 турци и 3000 роми. Същата е тенденцията в Кърнаре. Там за четири години броят на жителите е нараснал с около 150 души, а броят на избирателите - едва с 5-6 души. В Певците пък обитаемите български къщи се броят на пръстите на едната ръка. Освен с висока раждаемост в етноса специалистите обясняват феномена на циганизация на Подбалкана и с миграцията на роми. Най-мощните вълни от заселници отчитат кметовете на Баня и Розино. Между новите и старите родове често възниква вражда, породена от икономически интереси, борбата за територии за незаконно застрояване и любовни истории в стил "Ромео и Жулиета". Кървавото меле, при което роми се гърмяха с пушки на месо в Розино през уикенда, бе обяснено от жителите на махалата именно с дългогодишен конфликт между двата клана Сребреви и Скендерови. Първите са местни и живеят тук откакто се помнят, а вторите се преселили в Розино от съседното село Слатина. Още с идването на мигрантите двата рода влезли в конфликт, който продължава и до днес. Кореняците розински цигани дори обмислят да поискат изселването на Скендерови. Те обаче не са единствените пришълци в махалата. Заради по-лесния начин да се намери препитание в Розино, тук напоследък прииждат цели фамилии от Певците, Слатина, Христо Даново и Соколица. Една част от ромите, които са по-заможни, търсят терени за нови къщи с по-добри условия за живот. Други се надяват просто на сезонна работа. Анализаторите обръщат внимание и на друг важен процес - сред ромите има все по-голямо имотно разслоение. По-предприемчивите вече сами отглеждат рози и лавандула. Някои от по-младите ходят на гурбет в Брюксел и Мюнхен. Работят в строителството и изпращат парите у дома, което прави фамилиите още по-богати. В същото време други ромски семейства живеят изключително бедно и всеки ден се борят за парчето хляб. В Кърнаре, Певците, Слатина и Христо Даново има семейства, които обитават землянки. На 5-6 квадратни метра съжителстват дузина роми от всякаква възраст. Социалното разслоение в ромите е огледална проекция на българското общество - ножицата между бедни и богати се отваря все повече, докато не премине точката на търпимост. Тогава опонентите вадят пушките и ножовете, а българските институции и управници продължават да се питат "къде сбъркахме". Истината е, че сбъркахме още с идеята за интеграция. А милионите, инвестирани в нея, са хвърлени на вятъра. След провала на ромското включване днес предизвикателството е още по-голямо - как да накараме хората от етноса да се чувстват равноправни членове на българското общество с всички произтичащи от това права и задължения. Ако не стане, пак ще дрънчат оръжия и този път клановете може да не воюват помежду си.

Източник: Блиц

No comments:

Post a Comment