Adsense-top

ЕС се разпада по модела на Югославия

Електронното издание на близкия до опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник "Вечер" публикува статия, в която анализира сходства в процеса на разпадане на бивша Югославия и настоящата ситуация в Европейския съюз.
По-старите читатели си спомнят как се разпадна Югославия.
Сривът бе предшестван от 14-ия извънреден конгрес на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия, където делегатите се разделиха на две групи: Македония, Черна гора, Босна и Сърбия, от една страна, и Хърватия и Словения, от друга.
През януари 1990 г., когато се проведе 14-ият конгрес на ЦК в Белград, двудневния дебат на делегатите приключи с още повече разделения и дискусии в обществеността за бъдещето на Югославия, които Словения и Хърватия видяха като разпадане на държавата. Останалите искаха федерална държава с по-голяма демокрация и автономия на републиките.
Накрая, на 22 януари около 22:30 часа словенският комунистически президент Милан Кучан прекрати трудния дебат между словенците и сърбите. Кучан подаде ръката си на конгресмена Милан Панчевски и излезе от залата, а след това всичките 106 словенски делегати напуснаха конгреса. Малко по-късно, в подкрепа на словенците, хърватите също напуснаха залата, водени от шефа им Ивица Рачан.
В полунощ сесията на последния Югославски комунистически конгрес приключи и залата беше изпразнена. Последва гражданската война в Югославия и разпадането на държавата. На 25 юни 1991 г. парламентите на Словения и Хърватия взеха решение за едностранно провъзгласяване на независимостта и само месец по-късно, на 27 юни 1991 г., словенците започнаха въоръжено нападение срещу югославската армия и се отприщи гражданска война, която беше временно прекъсната от Дейтънското споразумение от 1995 г. и приключи в Косово, през юни 1999 г., когато югославската република най-накрая беше сразена.
Ако гледаме какво се случва в наши дни с Европейския съюз, ще забележим, че ситуацията е идентична с тази на последния комунистически конгрес през 1990 г., когато Югославия се разпадна.
През май тази година бяха проведени избори за Европейски парламент, в които участваха 750 делегати от всички страни от ЕС, включително от напускащата Великобритания. Партиите и сдруженията на дясната политическа партия ЕНП спечелиха изборите на тези избори. Тя взе 178 места в парламента, а "Алиансът на либералите и демократите" - 108 места. Водещият кандидат на ЕНП Манфред Вебер заяви, че партията му е упълномощена да ръководи Европейската комисия, с подкрепата на германския канцлер Меркел.
Така беше през май, но след по-малко от два месеца нещата започнаха да се усложняват и да се променят. Решението да се избере първият човек в Европейската комисия не беше оставено на вътрешни преговори между партиите в Европейския парламент, а изборът бе направен от правителствените ръководители на европейските държави, Европейския съвет. В тази ситуация Манфред Вебер вече не е фаворит за председателството на Европейската комисия, а сега мястото се планира за нидерландския социалдемократ Франс Тимерманс, който е подкрепян дори от правителството на Германия, т.е. от ХДС и германския канцлер Меркел. Десниците, които спечелиха изборите, се почувстваха предадени и изиграни.
Уикендът в Брюксел събра ръководителите на европейските правителства, за да съгласуват окончателна позиция за това кой ще влезе в европейското правителство и кой ще бъде начело на Комисията. Вместо добре познатата гладка европейска дипломация на компромиси, срещата на върха в Брюксел бе белязана със зараждащи се конфликти, взаимни обвинения и дълбоки разделения между европейците. Най-активни от дясната политическа партия, която защити предизборната си победа, и настоя за ръководител на Европейската комисия да бъде избран Манфред Вебер, бяха българският премиер Бойко Борисов и италианският му колега Джузепе Конте. Борисов показа енергия и принципи, обвинявайки германския канцлер Меркел за кризата и атакувайки колебливостта й.
Но българите и италианците не бяха сами в тази борба. Италия, Унгария, Хърватия, Полша, Словакия, Чехия, Латвия, Румъния, Кипър бяха на нейна страна. Така поне десет правителства се противопоставиха на изборната манипулация и се опитаха да осуетят избирането на председател на Европейската комисия от партии, които не са победители в изборите.
Целият процес на преговори беше противоречив и мъчителен. Подготвителната среща на лидерите на ЕС, официално наречена Европейски съвет, започна в неделя (30.06.2019 г.) и продължи в понеделник. Но от самото начало нещата доведоха до напрежение в по-голям мащаб. Официалната вечеря беше отложена с три часа, а след като работата започна, само след два часа беше прекъсната.
По-късно Politico.eu съобщи, че зад затворените врати на срещата на върха атмосферата е била напрегната и е имало нещо като "бунт" срещу избирането на Тимерманс. Беше съобщено, че българският премиер Бойко Борисов остро атакува Ангела Меркел за промяна на позицията и подкрепата й за социалдемократа Тимерманс. Съобщено бе също, че срещата в крайна сметка завърши без резултат и може да бъде продължена едва на 15 юли. За поста в ЕК бе споменато и ново име - на Мишел Барние.
Френският президент Макрон критикува участниците в срещата на върха и неефективността да изберат нов ръководител на Европейската комисия, добавяйки, че провалът се дължи на личните амбиции на някои от 28-те лидери на срещата на върха, без да уточнява кои точно визира.
Ангела Меркел, след като приключи втория ден от срещата на върха, заяви, че е необходимо повече време за сделката и че това е опит на по-малките държави-членки на ЕС да надвият колкото се може повече над големите, което според нея е неразумно.
И така, стъпка по стъпка, в ЕС виждаме Югославия преди разпадането й. Великата и силна Германия и Франция искат да диктуват и налагат решения за бъдещото европейско правителство, Италия не е съгласна. Това разделение няма да приключи на европейската среща на върха, а атмосферата ще бъде прехвърлена на други нива в целия ЕС и, от друга страна, ще укрепи намеренията на Франция и Германия да създадат и наложат модел, който не е един и същ в Европейския съюз. Някои имат по-големи държави, отговорности и разходи и следователно трябва да имат повече права. Между другото, това е в противоречие с идеала и концепцията на ЕС и няма да мине без нови шокове в бъдеще, защото някога придобитото право на малките държави на равенство няма да бъде изоставено с лека ръка.
Като начало Сърбия и Черна гора, като преговарящи с ЕС за тяхното членство, ще бъдат изтеглени от този процес, а Македония и Албания ще получат заключена врата в чакалнята.

източник: агенция "Фокус"/ focus-news.net

No comments:

Post a Comment