Руска учителка: Западняците ни караха да наричаме децата "паплач", да ги държим глупави и да плащат за всеки урок, за да се откажат!

Надежда Храмова, доцент от Катедрата по антропология и психология на УГТУ - Ухтински държавен технически университет

Развращаването на децата започна отдавна, след разпаденото на Съветския съюз.

Първите три години беше свободата да се създават алтернативни училища.

И се създаваха училища с твърди знания, с нравственост. Но след 1995 г. започнаха рязко да се затягат гайките, започнаха да се насаждат много окултни, развратни и безнравствени програми.

Чрез граждановедение [наука за гражданското общество], където се казва, че родителите са голямо зло; чрез ОБЖ [основи на сигурноста на жизнения процес], по-рано това беше самоопределение на предмета, по различен начин се наричаха предметите. Но главната цел беше да се разруши самосъзнанието, нравствеността и интимния срам.

Това трепетно отношение, което е много важно при порастването, тази нежност, раждането на първите чувства, на първата любов, която представлява зараждането на зрялата личност, на порасналата личност. Всичко това се разрушаваше. По това време аз работех като заместник-директор, и притичва към мен учителката по биология, и ми казва: “Надежда Григориевна, пратиха ни такива плакати, че не зная какво да правим, там се разказва с всички подробности за устройството на половите органи, подробности!”

Аз й казах, знаеш ли, аз съм родила три деца, а такива подробности не зная. Подробности не зная, а деца раждам. И децата, все още непреживели никакви ранни чувства, нито трепетно увлечение, нито нежност, нито желанието да бъдеш най-добър, за да се харесаш на избраника или избраницата си, те изведнъж се потапят в огромни подробности, медицинският институт ряпа да яде.

Това се предлагаше на деца от VII и VIII клас. Учениците от VII–VIII и IХ клас тренираха да поставят презервативи на краставици, банани и други. Когато говорех със служител от центъра, мисля че, центъра по СПИН, му казвах: “Вие какво си мислите, младежите, които вие така дресирате в тяхната сексуалната сфера, ако се напият, мислите ли, че ще си спомнят за вашия презерватив?” Отговори ми: “Да! Именно за това ние трябва да ги научим да слагат презерватив до автоматизъм”.

Това просто е война. Това са бомбардировки, но такива, меко хуманитарни. УНИЦЕФ, УНИЦЕФ, които изпълняват поръчение, може за различни организации да говорим, за Римския клуб, за конференцията в Кайро или за още нещо. Но за намаляване на народонаселението в Русия, в град Екатеринбург при отдела за образование се създаде център “Холис”, който разработваше тези уницефски програми за учениците от цяла Русия. Лобито беше мощно...

Идваха представители на ООН, УНИЦЕФ, и те през цялото време ни натискаха, натискаха, натискаха. Викаха ни на всевъзможни съвещания. И ни казваха: “Забранете на учителите допълнителните уроци!” А Вие знаете какъв е съветският учител – “Дечица, кой не е разбрал? Така, такаа, ако от втори път не си разбрал, оставаш след уроците!”. Беше забранено да се дават безплатни консултации.

Казваше ни се така: “Тази паплач трябва да плаща, всички трябва да плащат!” Тоест учителят беше пречупван по всякакви начини. Даваха малка заплата, от една страна, и отгоре такива програми, в които даже учителят не може да открие логиката на съдържанието.

Тече унищожение на мозъците. Продупчват мозъците. И детенцето идва, идва с желание за възрастта си. В I-и клас то [желанието] започва, разбира се, да намалява. А после започват да реанимират мотивацията му. Но в V–VI-и клас той направо заявява, че не иска да учи, в VII-и клас той започва да нагрубява, просташки, и да отмъщава. Откъде е тази мъст към учителите в американските, а сега и в нашите училища?

Те отмъщават за своята детска болка, когато искат да разберат, а не могат, а учителят не им обяснява, учителят свиква родителска среща и казва: “Моята работа е да дам информация, а с обучението на децата си сами трябва да се занимавате”. И това също е инструкция от тези всевъзможи отдели за образованието по места. И сега израсна цяло поколение.

Израснаха, извинете, на презервативи, на инструкции, че може да се използва само еднократна спринцовка. Разберете, това са инструкции, които бяха в програмата: “този наркотик е силен, от него има зависимост, а този е слаб, от него няма зависимост; марихуана може да носите, но само в малки количества, за това нищо няма да ви се случи; а ако много носиш, тогава вече има наказание. ...Закриха ги все пак, но не след време те, хоп, изплуваха в Калининград, изплуваха в други градове, със същите програми.

Платени са огромни суми, и нещо повече, въпросът не е в парите, въпросът е в идеологията. Там, където има идеология, там въпросът не е в парите. Има поръчение: да се изгладят мозъците на децата ни, да се развратят душите им. Всичко да се фокусира в сексуалната сфера, всичко, животни. Животни, неспособни нито да съзидават, нито да продължават човешкия род, нито още повече да се съпротивляват. Това им трябва! И, разбира се, намаляването на народонаселението на планетата. Нашето министерство на образованието представлява източникът на унищожаване на душите и на мозъците на децата ни.

Да отглеждаш неуспешни ученици, означава да подобряваш материалното състояние на учителството. И този механизъм е пуснат отгоре, разбирате ли! Това е някакъв, и аз не знам, дяволски механизъм. Серафим Роуз нарича съветското училище на 70-те г. “училище от семеен тип”, отношенията учител–ученик бяха детско-родителски отношения. Какво направиха с него [училището]?

Направиха точно копие на американските училища, където на всеки урок трябва да присъства и омбудсман, който да следи за дисциплината. Гледайки на всичко, което се върши в страната ни, остава ни единственият път, да станем на сериозна борба срещу унищожаването на децата ни, техните семейства, страната ни. Нашият народ по своята наивност, не иска да умира! По своята наивност, той иска да обича децата си, и мъжете си, и жените си! Той все още мечтае за възвишената любов, една за цял живот. Тази мечта е залогът за възраждането на народа ни. Не е минало чак толкова време от онзи нормален живот, двайсетина години. Все още имаме хора, които помнят, имаме носители на нашата руско-съветска култура на образование. Ние сме народ победител, можем да се справим с бедата. Имаме всички шансове да победим!

Превод: "Гласове"