Българските граждани често остават изненадани от някои събития, но причината не е в тях, а в пренебрегването от медиите на развоя на процесите, често „политкоректното” им отношение към тях и последствията във времето.
Гражданите научават нещо за тероризма, само след като се е случил някъде терористичен акт, за миграция – само ако има влeзли в страната нелегални мигранти, за хакерски атаки, само ако се случат у нас или ако за такива е обвинена Русия, но не за истинските измерения на явленията и дори за подготвяните от ООН и ЕС регулации.
А гражданите в една демократична страна имат право да настояват за пълна информация, ясни позиции и решения на управляващите.
Оценката и степенуването на заплахите за сигурността обаче, винаги са били спорни както в съюзите, в които членуваме, така и във всяка отделна страна.
В настоящия момент експертите в Европа почти единодушно посочват миграцията като проблем номер едно, поради потенциала от причини, неспособността на човечеството да я овладее и поради последствията в дългосрочен план за държавите от Европа. Новият шеф на Европейската комисия госпожа Урзула фон дер Лайен се спира едва на четвърто място на нея, може би не толкова поради подценяване, а заради разнобоя в позициите на страните–членки и необходимостта на този етап да търси подкрепа в ЕП, а все още не и решения. Затова и не казва много в речта си в ЕП за бъдещата си политика в тази област, освен обещанието за „една нова миграционна и бежанска политика, в чиято рамка отново да се преразгледа Дъблинското споразумение”.
Докато страните–членки се фокусираха върху избора на нови лица в ЕК и в ЕП, досегашното ръководство бе възложило на Юридическата служба към ЕК да разработи план, чрез който на приетия Глобален пакт за миграция на ООН да се даде правно–задължителен характер и за онези страни–членки на ЕС, които не приеха пакта. /Унгария, Полша, Чехия, САЩ, Израел не приеха документа от декември 2018 г., Словакия не гласува. Към тях се присъедини и Естония./ Европа не можа да се обедини около желанията всяка страна сама да прилага Глобалния пакт за миграция. След като изтече информация за опита той да се превърне в задължителен, ЕК потвърди съществуването на такъв документ, но не бе разкрито съдържанието му, поради „закрития му характер”. Министрите на външните работи на Австрия и на Унгария обаче реагираха, че се работи в направление, различно от досега споделяната правна необвързаност на пакта. В България нямаше реакция на тази подготовка в ЕК и най–горещата тема в Европа през горещия юли тази година.
Нека си припомним обаче, че Глобалният пакт за миграция набелязва мерки за стимулирането й, под формата на „управление” на миграционните процеси, за създаване на повече възможности и пътища за легалната миграция: „Ние се задължаваме така да приспособим пътищата за легална миграция, че да се стимулира мобилността на работната сила, като разширим и диверсифицираме такива пътища.”„Ние признаваме, че миграцията е извор на благоденствие, иновации и устойчиво развитие.”
След сегашните опити, за които предупредихме още миналата година, че ще последват, генералният директор на Международната организация за миграция /IOM/ Антонио Виторино и други нейни представители веднага предупредиха, че съгласно член 17 от Глобалния пакт страните–членки са „задължени” да предоставят финансиране, да окажат пълна подкрепа на идващите мигранти и че няма да бъдат толерирани различни мнения от съдържащите се в пакта цели. Призовава се, медии, които не се придържат към изискванията на пакта, да не получават финансова подкрепа. Тоест, Глобалният пакт за миграция прокарва едно определено виждане против свободата на пресата.
Отново се размива разликата между бежанци и мигранти. Нещо повече, за да легализира нелегалната миграция на над 2 милиона мигранти в Европа бяха раздадени безименни банкови карти на обща стойност 1,55 млрд евро, което е незаконно и показва, че Европа не иска да спре миграцията, а да я легализира.
Новият президент на ЕК г–жа Урзула фон дерл Лайен, макар и да предстои да поеме поста си едва от 01 ноември т.г., не може да не е информирана за подготвения от Юридическата служба документ. А проведената на 22 юли 2019 г. в Париж среща на министрите на външните работи и на отбраната на страните–членки на ЕС показа степента на разнобой по мигрантската политика, който определено е контрапродуктивен. 14 от 28 държави се обединиха около френско–германското предложение за „солидарен механизъм” за разпределяне на спасените по море мигранти, но едва 8 държави–членки от тях увериха, че активно ще участват в същия. Министърът на вътрешните работи на Италия Салвини въобще не отиде на срещата. В писмо до френския си колега той предупреди за последствията от решения, които се вземат само в Париж и Берлин. Тази „коалиция на желаещите” се разглежда като „преходно решение”. За „трайно решение” според външния министър на Германия е необходима реформа на европейската система за даване на убежище. Френският президент обърна внимание, че при следващата стъпка трябва да бъдат привлечени всички страни–членки в разпределението на бежанците.
Ако се върнем към изявленията на новия президент на ЕК г–жа Урзула фон дер Лайен обаче, не може да не прави впечатление решителността й за такива промени в правилата, така че ЕС да може да действа без единодушно съгласие на страните–членки. Тя предупреди, че ще има финансови последствия за онези страни –членки, които се противопоставят на правилата. Това поражда оправдани съмнения, че иска да изгради централизирана, недемократична, адаптирана форма на позната от миналото система, при която националните парламенти биха имали много по–малко значение.
Страните от Вишеградската четворка се опитват заедно с Естония да създадат механизъм, който да предотврати безумните планове на глобалистите, като идеята им е да се действа на едни по–ранен стадий срещу стимулиращи миграцията мерки, независимо от това, дали са разработени от ООН или в ЕС. Унгарският министър на външните работи Петер Сциарто отбеляза: „Отново стана ясно, че силите подкрепящи миграцията искат да ни наложат най–опасния документ в света по миграцията”. Впечатленията на повечето страни са, че бе направен опит да бъде наложено против волята на болшенството приемането на политика на разпределение на мигрантите, вредна за всички и създаваща допълнително примамливи условия за тръгналите към Европа. Проучването на общественото мнение също показва, че хората не желаят никакви или по–малко мигранти: в Гърция– 82%, в Унгария – 72%, в Италия – 71%, в Германия – 58%.
Нова извънредна среща по въпроса за разпределението на мигрантите в ЕС е насрочена за първата седмица на септември в Малта, за която няма надежда да се излезе от зададената рамка.
За явния неуспех на срещата на министрите на външните работи и отбраната в Париж, разбира се няма коментари в България. Оптимистичната информация на МВнР за участието на нашите двама министри на срещата в Париж съдържа този път някои ясни и верни постановки относно необходимостта от включването в един постоянен механизъм не само морските, но и сухопътни граници и не само Западното, но и Източното Средиземноморие. Но възприемането на формулировката „справедливо разпределение на тежестите” се разбира по друг начин от Германия и е знак на съгласие да приемем неизвестен брой мигранти. Няма коментар и на исканото преразглеждане на Дъблинското споразумение, което в Берлин и Париж също се разбира в ущърб на нашата страна и други първоприемащи мигрантите държави.
Главният и тревожен проблем обаче е в това, че Европа продължава да акцентира върху мерки за опазване на границите, спасяване на мигрантите по море и създаване на правила за приемането и устройването им в Европа, а въобще не поставя ударението върху преодоляване на причините за миграцията и намаляването й в страните, в които се заражда. Обсъжданите мерки на практика дават надежди на трафикантите и на десетки милиони кандидати за емигриране в Европа.
Предпазливото отношение на българските медии към всякакви проблеми с Турция стана причина обявеното от министъра на външните работи на Турция Чавушоглу от 22 юли, понеделник, прекратяване на Споразумението с ЕС по бежанците, да намери място на страниците на българските вестници едва на 26 юли, петък. А в него нямаше никаква изненада, защото преди повече от месец Турция вече закри 8 от общо 21 бежански лагери с аргументите, че разходите за тях са много високи и продължи със закриването и на останалите. Освен това през последните седмици започна „прочистването” на големите градове от нелегални мигранти, като част от тях бяха настанявани в останалите още лагери, а по–голяма част – изселвани в Сирия. Само в сирийската провинция Африн бяха заселени над 300 000 бежанци. Тази мярка се дължеше на отчитане формиралите се негативни нагласи на турското население срещу чужденците– 67,7% са недоволни от тях, както и на влошената икономическа ситуация в Турция. Немаловажен е и фактът, че ислямистки училища започнаха да привличат част от 350 000 сирийски деца, които не ходеха на училище и да ги обучават в своя радикален ислям. А „Ислямска държава” има свои организации във всички 81 области.
По начало досега твърде лековато се говереше за 3,5 млн бежанци като заплаха за Европа, но само 216 890 бяха в лагерите през 2018 г., а останалите – разпръснати из цялата страна. В Истанбул има 547 500 сирийци и не случайно именно там се стигна до сблъсъци с турската полиция. В момента в лагери са само 117 000. ЕС не е изплатил още няколко стотин милиона от първия 3 милиарден транш, а вторият на същата стойност въобще не е започвал. Анкара изтъква пред ЕС като аргумент неизпълнението на Споразумението за реадмисия и Споразумението за безвизово пътуване за турските граждани. Това, че Европа ще бъде изнудвана и няма да може да претендира за защита от Турция, беше ясно още при подписването на Споразумението и то повиши самочувствието на югоизточната ни съседка.
Бившият директор на „Операции” в унгарското разузнаване Лазло Фьолди вярва, че Турция ще изпълни заканата си да пусне мигрантите и предлага като контра–мярка да бъде оказан натиск върху Анкара със заплахата, че ще бъде „изхвърлена” от НАТО. Това щяло да я изолира още повече и да „изчезне от политическата световна сцена”. Ердоган разбира обаче много добре, че такива предложения са несъстоятелни и Вашингтон и Брюксел си дават сметка за геостратегическото и военно значение на страната, която представлява 10% от Атлантическия съюз с втората си по големина армия и значителен финансов дял. Въпреки че унгарецът не е сам с това си предложение: американското издание The American Conservative аргументира същата идея.
Лазло Фьолди е прав обаче в твърдението си, че не толкова броят на новите мигранти е важен, колкото фактът, че се позволи в Европа да бъдат прехвърлени хиляди ислямистки бойци. Това не е ново, защото и тук в България предупреждавахме, че създадохме нова самоличност на хиляди хора от Близкия Изток, но някои депутати на цели вестникарски страници ни убеждаваха, че е измислица терористи да се възползват от бежанския поток, дори и след като западни разузнавания го потвърдиха.
Лазло Фьолди ни напомня обаче за стратегията на мюсюлманските държави за времето след приключването на запасите от петрол да завземат други територии по мирен път, финансирайки изпращането на мюсюлмани, които да се устроят и създадат свои политически партии в Европа. Подобна теза сме чували и от Ердоган, който открито призоваваше турците в Западна Европа към такава цел, защото Европа един ден щяла да бъде тяхна. Това, което унгарският разузнавач обаче не споменава е, кой финансира онези банкови карти, които се раздаваха в лагерите и бежанците трябваше да стигнат определен пункт в Европа за да изтеглят определена сума.
Лазло Фьолди прави една прогноза: възникването на конфликти в някои Европейски страни с характер на гражданска война, които ще започнат от изолирани и неконтролирани гета. Подобна тенденция с много по–голяма конкретика дори посочвайки страните, градовете и годината на тези събития, бе развил бивш шеф на ЦРУ на САЩ през 2008 г., което коментирахме и тук в България преди 3 години. Но ако някога българските медии неглижираха български коментатори, а цитираха с предимство чужди, днес не обръщат внимание нито на едните, нито на другите, особено ако не са в тон с подкрепяните от тях политически сили.
Междувременно германски съд създаде прецедент с решение от юли 2019 г., че дори единствено съществуването на гранично съоръжение и въоръжена охрана, може да се квалифицира като нарушаване на човешки права, а не лицето да е наранено директно от граничен служител. Това би могло да се превърне в позиция за защита на глобални права, като отделни лица биха могли да съдят ЕС за издигнати гранични съоръжения. Логична небивалица след като Глобалният пакт за миграция се опитва да превърне самото мигриране в глобално общочовешко право!
Паралелно с налагането на Глобалния пакт за миграция се оформи система от пропагандни тактики срещу съпротивата в много страни.
На първо място, напълно се пренебрегват истинските причини за миграционните потоци. Рядко се споменава за демографския бум в много африкански страни. Не се подлага на дискусия неизбежното възникване на бежански вълни вследствие на климатичните промени. Въобще не се обръща внимание на необходими мерки за преодоляване намаляването на раждаемостта в много страни в Европа, а се акцентира върху нова работна сила от други континенти за да оцелеят пенсионните и здравните системи.
На второ място, игнорира се недоволството на хората в Западна Европа от нашествието на чужденци. Всяка критика се представя като лично мнение, а ако тя е застъпена по–масово, вече е „популизъм”, което да покаже, че народът бива заблуждаван. Нападките срещу аргументирани противници на безконтролното приемане на мигранти, включително и държавни и правителствени ръкводители /Тръмп, Орбан и др/ се орагинизират и финансират от институции, които получават парите си от либерални фондации, а размерът им достига 150 млрд долара.
Трето, всеки, който се противопостави на миграцията от Третия свят се определя като „расист”, „подстрекател”, „нацист”, „ислямофоб”. Вменява им се, че се страхуват от други култури и от чужденци. В Германия хората се страхуват да говорят по тези въпроси, освен в тесен семеен кръг.
Четвърто, прави се всичко за да не получат широко разпространение данни от допитвания до общественото мнение, а ако такива си пробият път, се премълчава колко висок е делът на мигрантите от Третия свят в сравнение с местното население. На преден план се изтъква, че „образовани” и „млади хора” са по–толерантни към мигрантите. Укриват се стряскащи данни за престъпността сред мигрантите, често поставяни в една графа с тези от европейските страни. Игнорират се съобщения от други страни за конфликти между мигранти и полиция, освен ако случаят не може вече да се прикрие, както имаше такива във Великобритания и особено в Швеция.
Пето, не се признава тоталния провал на т.н. интеграция и факта, че индустрията намира едва няколко десетки подходящи лица сред мигрантите за назначение от стотици хиляди и тезата за повече миграция заради недостиг на работа сила рухва. При формулиране на общоевропейски мерки напълно отсъстват съображения за последствията за по–слаби икономически и с дял мюсюлманско население страни като България. Най–тъжното е, че западноевропейски граждани се отказват от традициите си, вместо мигрантите да се приспособят към тяхната култура /Коледа, елхите, свинското месо/. Рушат се църкви за да се строят паркинги. Строят с джамии. Безмислени дебати игнорират очевидни факти, докато на гражданите се продава илюзията, че има свобода на мненията и не съществува сериозен проблем. Крайно време е, Европейския съюз да дефинира убедително общите интереси на страните–членки, за да излезе и от най–впечатляващата криза– безрезултатната борба за една обща основа на мигрантската си политика. В новия мандат на ЕК проблемите с миграционната политика трябва да излязат на първо място. Необходима е стратегия за комплексното им разрешаване в три етапа: краткосрочен, средносрочен и дългосрочен без да се изолират и подценяват отделни проблеми като нелегалната миграция или отделни причини като климатични, демографски, икономически, войни за ресурси и др.
Политиците, особено в страни като България, трябва да проумеят, че миграцията не е еднократно явление и че се намираме в един период на широкото й и бързо нарастване в период от 15–20 години, т.е. че ни очакват и следващи вълни. В света около 750 млн смятат, че ако им се удаде възможност, биха се преселили в друга страна. Това са 15% от навършилите пълнолетие и по–възрастни. Дори в рамките на ЕС 21% от хората живеят с мисълта за емигриране. В страните южно от Сахара желание за емигриране имат 33% от хората. В Азия са само 7–8%. Но САЩ са желана цел за 21%, а това са 158 млн. Германия е цел за 42,36 млн, а Франиця за 34 млн. Конфликти в Либия и Йемен, както и напрежението в Египет и Турция или война срещу Иран могат да предизвикат по–големи и трудни за изчисление на мащабите им миграционни потоци. Това са фактите и е наивно да бъдат облечени в мантията на Глобалния пакт за миграция в този му вид. От друга страна, лесно е нещата да се предвидят, но трудното е да бъдат предотвратени.
Симеон Николов, 24 май
No comments:
Post a Comment