През миналата седмица няколко публикации в новинарски сайтове съобщиха, че „правителството подписва СЕТА“ – това е споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, което предизвика протести в цяла Европа.
Всъщност българското правителство направи това още през октомври 2016 г. като взе решението неприсъствено, тоест – министрите дори не са провели разговор по темата.
Просто са се съгласили с решението на своя бос. А той от своя страна – с неговите босове.
Търговското споразумение обаче беше прието за „смесено“, което означава, че засяга и области на политиката, които са в юрисдикцията на националните държави.
Това налага всички страни членки да ратифицират СЕТА. Две години и половина след подписването и гласуването в Европейския парламент българското правителство внесе законопроект за ратификация на всеобхватното търговско и инвестиционно споразумение в Народното събрание.
А националните ратификации са последната стъпка пред влизането в сила на СЕТА, включително на най-спорната му част – наднационален съд, пред който чужди инвеститори имат право да съдят държавите.
Дори когато корпорациите преценят, че нови закони или промени в настоящите намаляват печалбите им, без значение дали въпросните промени целят защита на живота, здравето и благосъстоянието на гражданите.
Досега 13 държави ратифицираха договора, но Франция и Германия продължават да се ослушват (сигурно има защо). Една от ратифициралите страни е Великобритания, която няма да има никакво отношение към задълженията, които СЕТА поражда, след като финално напусне ЕС.
Обединеното кралство винаги е било най-преданият проводник на отвъдокеанската политика. Затова вместо да се съсредоточат върху условията, при които ще напуснат Европейския съюз и да договарят собствени търговски правила със САЩ и Канада, те ратифицираха договор, който задължава страните, оставащи в Съюза. Всъщност, с това си действие британските политици се опитват да наклонят европейското обществено мнение в посока „за“ споразумението, въпреки че гражданските организации на Острова бяха едни от най-активните борци срещу ТПТИ и СЕТА.
Същото се случва сега в България. Граждански организации водиха дългогодишни дебати, организираха пресконференции и протести, писаха доклади, в които обясняваха рисковете и вредите от този тип споразумения. Включихме се в Европейската гражданска инициатива, която събра над 3,5 млн. подписа за спиране на непрозрачните преговори по двете споразумения. Без никакво внимание към данните и фактите, управляващите подписаха, а сега и ще ратифицират СЕТА. За да натежат европейските везни в посока „за“ и да принудят колебаещата се половина от държавите членки да направят същото.
Великата измама СЕТА
Основният аргумент на лобистите на споразумението в България гласи, че то ще доведе до бурно икономическо развитие и засилен стокообмен между двете страни. Истината е, че износът ни към Канада традиционно е микроскопичен. Представителите на българското правителство в момента твърдят, че след предварителното прилагане на голяма част от СЕТА вече се усеща значим икономически подем. Нека разясним в какво точно се изразява той:
През 2018 г. изнесените от България към Канада стоки съставляват 0,24% от целия български износ. Това е под една четвърт от процента! Най-добрата година за икономическите ни връзки с отвъдокеанската държава е 2000 г., когато износът ни към нея формира цели 0,67% – това е почти три пъти повече и то без никакви всеобхватни споразумения.
Вярно е, че данните за последната отчетна година бележат значим ръст от 31% спрямо предходната. Но наистина голям ръст на износа всъщност има през 2011 г. – цели 215%. Пак без никакви всеобхватни договори тип СЕТА. Този ръст е последван от каскада от спадове. Защо се получават такива грандиозни изменения? Защото износът ни е нищожен и буквално всеки кораб с руда и шлаки може да увеличи числата двойно. И тъкмо това се е случило, някак по поръчка, през изминалата година. След спад на износа през първото шестмесечие, няколко кораба с „руди, шлаки и метали“ коригират данните и те вече сочат нарастване на износа. Това обаче не може да бъде посочено като тенденция от никой уважаващ себе си икономист.
Макар споразумението да няма нищо общо с визите, темата беше вплетена в дебатите за СЕТА. Затова ще погледнем данните за пътувания на българи в Канада. През 2018 г. последната отчетна година, по данни на НСИ, 7363 български граждани са посетили северноамериканската държава. Това е 10% ръст спрямо предходната година. Но за последните 11 години най-голям брой наши сънародници са посетили Канада през 2015 г. – 8137. Пак ще повторим: това е година, през която не е действало никакво всеобхватно споразумение ЕС-Канада.
На трето място – в хилядите страници на СЕТА правата на работещите изобщо не са защитени. Ако чужда компания налага непоносими норми на труд, ако отказва да води преговори с представители на работниците, ако саботира провеждането на стачки и пр., хората на труда могат да сигнализират една комисия, която да се произнесе и да посъветва корпорацията да не прави повече така. В случай обаче, че същата компания реши, че увеличаването на минималната работна заплата например намалява печалбата ѝ, има възможност да съди държавата. За да не звучи твърде хипотетично, да припомним ежегодните вайкания на българските работодателски организации, че нарастването на МРЗ ще доведе до масови фалити. Дори нашите работодатели обжалват тези решения в съда за процедурни пропуски. Дали нямаше да съдят България и в наднационален арбитраж, ако можеха? Все пак споразумението предоставя такава възможност само на чуждите инвеститори.
На последно място, категорично невярно е твърдението, че СЕТА отговаря на всички правила за опазване на околната среда и безопасността на храната. През април 2016 г., далеч преди подписването на договора, националната канадска асоциация „Соя Канада“, която, както подсказва името ѝ, работи в интерес на производителите на соя, изпрати отворено писмо до Европейската комисия. В него канадските производители държат сметка на Европейската комисия, че към онзи момент все още не е разрешила вноса на три разновидности ГМО соя на европейския пазар. Както казват канадците, това е договорено в рамките на СЕТА.
Това са само четири от безбройните причини, описани в множество доклади и анализи, да не ратифицираме СЕТА.
Фалшивите новини на борците срещу фалшивите новини
Лобистите на този тип споразумения (вкл. това между ЕС и САЩ – ТПТИ) обявиха критиците за „ретроградни“ и „путинисти“. Когато реалността те оборва, е неизбежно да се борави с готови шаблони. Макар че фактите бяха изложени многократно и детайлно от големи неправителствени организации в Европа, срещу наднационалните съдилища възразиха и европейските профсъюзи, германска асоциация на 16 000 съдии и прокурори се обяви „против“ формално подобрения наднационален арбитраж, поддръжниците на неолибералните политики и в частност на СЕТА отхвърлиха всякакви усилия да бъде проведен обективен разговор.
Депутати от управляващата партия ГЕРБ напускаха комисиите в Народното събрание при обявяване на точката, свързана със споразумението. Европейските им депутати правиха предложения за промени в европейски позиции и документи в полза на договаряните на тъмно текстове.
Български „патриоти“, които иначе късат ризи за „българщинАта“, се въздържаха при гласувания в Европейския парламент, а сега ще ги видим да вдигат послушно ръка в българското Народно събрание. Набеденият у нас за евробунтовник Виктор Орбан също послушно гласува „за“ СЕТА в Европейския парламент. А в предизборната кампания за последните парламентарни избори канадският посланик изпрати писмо до българските партии, с което ги призоваваше да не повдигат темата СЕТА.
На финала преди подписването на споразумението на европейско ниво само белгийската провинция Валония се опита да се противопостави на натиска да приеме договор, който е неизгоден за гражданите на Европа. На фона на лобистката вълна години наред най-силна съпротива идваше от големите европейски граждански организации, с които обменяхме анализи, данни, наблюдения. Заедно събрахме милиони подписи срещу приемането на всеобхватните споразумения в услуга на корпорациите и в ущърб на хората. Тогава се присъединихме към кампанията „Хората преди печалбите“.
След успешните за ГЕРБ европейски избори обаче управляващите натиснаха педала на газта. На финалната права сме. Време е да спрем да боравим с готови клишета като футболни запалянковци – „щом идва от наш’те, значи задължително е добро“. Животът ни не е футболен мач Левски-ЦСКА, но, ако трябва да използваме футболна терминология – на терена влиза Лудогорец, който ще унищожи всякаква конкуренция с огромен бюджет, с измислени дузпи и отменени голове. С назначени в наднационални арбитражи съдии.
Ваня Григорова
Източник: baricada.org
No comments:
Post a Comment