Adsense-top

Николай Слатински: В страната на Бойко и Слави - двете страни на една и съща монета

Вече няколко дни цялата политоложка и политолъжка гилдия ни облъчва с анализи за новината – Слави влиза в политиката и как той щял да стане ключов фактор, да преформатира политическото пространство...
Парадоксалното е, че това не е никаква новина. 
То бе предизвестено и ясно отдавна.
 Аз не знам какви са шансовете на СТ.
Случаят не е такъв, но 3-4 парламента поред се случва едно и също – измисля се някаква партия-идиотка (да припомня само онова нещо Яне, после другото нещо без цензурата, третото нещо с волята), започва да се коментира, да се внушава, че тя влиза в парламента и постепенно става така, че тя влиза в парламента, защото сработва ефектът Самосбъдващо се предсказание. 
Все пак българинът не обича да си дава гласа за онзи, който няма шансове да влезе в парламента и така накрая получаваме каквото трябва – имаме Пето колело на властта, ако някой златен пръст се ояде или започне ни да се води, ни да се кара. 
Вярно е, сега случаят е по-друг. Тук нямаме партия-идиотка, защото нейният водещ не е идиот отникъде. Аз не го познавам лично и не говоря за личните му, в смисъл човешки качества. 
Само ще кажа, че още в далечната 2003 г. бях написал анализ за президента Първанов "В страната на Бойко и Слави". Идеята беше, че това са двете страни на една и съща монета, два скачени съда, два сиамски близнака, като единият прави от политиката шоу, а другият - от шоуто политика. 
За мен влизането на Шоуто в политиката е толкова очаквано, че повече не може да бъде. Даже закъсня, защото Шоуто влезе в политиката едва сега, когато самото Шоу се изчерпи, а и в политиката нещата вече не са шоу, а политика без маска и без грим – озъбено свирепо куче. 
Затова се опасявам, че Шоуто идва точно навреме в политиката от друга гледна точка. 
Сегашният модел на политиката у нас е вече изчерпан, така повече не може да продължава. Да, ама то е като ловецът и мечката – не ловецът държи мечката, а мечката – ловеца. 
И единият сиамски близнак като че бе без полезен ход – разбира, че моделът му е изчерпан, но не може да го промени, защото моделът не го пуска. Моделът е изграден от партията на властта, която не иска да изпусне огромните ползи, които властта ѝ носи, осребрявайки всеки ден в злато. 
Сякаш беше улица без изход. Сякаш моделът държеше единия сиамски близнак и той нямаше полезен ход. 
Но ето, опасявам се, внезапно, може би все още без напълно да съзнава това, на помощ му се притича другият сиамски близнак. И животът не изглежда вече толкова опасно еднозначен за крепителя на модела. 
Моят страх е, че сега вече иначе обреченият модел може спокойно да започне да мутира. Така той ще продължи в нова форма и само частично променено съдържание. Много по-слабата вече харизма на единия сиамски близнак ще бъде компенсирана от остатъчната харизма на другия сиамски близнак.
Само че каква ще бъде от това ползата за България? Тревогата ми е, че така най-много да се удължи с мандат-два агонията и още много илюзии да бъдат разбити и профукани. 
Защото въпросът на въпросите в България не е да няма такава държава, а да има държава. Въпросът на въпросите е не да се пооправи и поправи моделът, а да се намери друг модел, коренно различен. В този модел политиката е много сериозна работа – работа на визионери, на хора с мисия, със стратегия, с управленски умения, с професионализъм, с глобално мислене и локално действие, с владеене на езици за комуникация и езика за трансформиране на масата в Общество, адекватно за Обществото на рисковете. В такава политика няма място за шоу, а подозирам – и за Шоу. Това мисля аз притеснено, но кой съм аз, за да знам, че съм прав. Нямам патент върху истината от последна инстанция. 
Но си признавам, че тревогата ми е голяма. То на хората от моето поколение това ни остана – да се тревожим за България. И да се опасяваме, че след още някое десетилетие други като нас ще си казват същото – Каква я мислихме, каква стана!

Източник:Епицентър

No comments:

Post a Comment