Той поема поста през март след приключилия втори мандат на Валентин Златев начело на организацията.
Живодар Терзиев е управител и съдружник в дружеството за търговия с петролни продукти „ЗАРА-Е” ООД, компания, създадена с изцяло български капитали. Работи в структурите на дружеството от 1996 г. Терзиев е доказан експерт в бранша, с дълбоки познания върху спецификите на българския пазар и експертиза в сферата на икономиката.
С него разговаряме за новия закон за горивата, за проблемите в сектора, за ролята на премиера Борисов
- Г-н Терзиев, на 28 юли изтича срокът, в който трябва да бъде обнародвана Наредбата по Закона за горивата. Смятате ли, че вече ще я видим?
- Законът влезе в сила на 28 януари, но процедурата по регистрация не е стартирала и се надяваме, че това ще стане най-късно на 28 юли, когато ще бъде обнародвана Наредбата на министъра на икономиката. Имаме нуждата, а и надеждата, че може би още тази седмица или най-късно другата, и ще започне тримесечният срок по регистрация и съответно същинското прилагане на Закона за горивата, както го наричаме, или за икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
- Имате ли усещането, че някой саботира Закона?
- Би било силно да го кажа, но няма да скрия, че това усещане стои дълбоко в мен. Има група от субекти, с които аз проведох няколко срещи и пред министър Караниколов, и в частни разговори, за които останах с впечатление, че всеки ден имат ново искане и нова идея, за да се намират проблеми и недоразумения в Закона в техните очи, представени с цел неговото отлагане или отлагане на Наредбата и последващото регистриране на субектите. Така че – да, имам своето притеснение от саботаж.
- Възможно ли е да съществува у управляващите среди страх от тези, които са против закона?
- Спомням си един разговор с премиера Борисов на 21 или 22 януари т.г. - няколко дни преди официалното влизане на Закона в сила. Премиерът беше еднозначен и ясен: Закон ще има и всяко място и всеки субект, който разполага с повече от 1000 литра нафта, ще бъде регистриран и контролиран. Не видях в очите на премиера страх. На срещата присъстваха и отговорен вицепремиер, и отговорен министър, свързан със секторния закон, които след разговора приеха сериозно тази задача.
Ако ме питате за усещането към други членове на правителството - за двойна игра или за игра против закона - надявам се това да не е така. Но времето ще покаже, има още няколко дни. Нека да изчакаме.
- Вие имате сякаш някакви червени лампи, които ви светят, доколкото разбирам.
- Ами те сините и червените лампи са много популярни тук през последните 60 дни. Да кажа така: в правителството протичат чрез катализатор европейските избори, процеси, които мотивират някои от министрите да променят своето виждане. Но това, което сме си поставили като задача ние и правителството – да изсветлим сектора, за което премиерът и миналата седмица говори, когато отчитаха резултатите за контрабандата на цигари, е доволно амбициозно. Да, има нюанси - може би ще има недоволни. Да се върна на предишния ви въпрос – ако има страхове, то те са от протестиращи, които не искат закон. Но това не е начин за обсъждане на проблема.
- Вие изразихте преди известно време притеснение за това, че нямате ресорен зам.-министър. Това в някаква степен блокира ли работата ви? Усещате ли несигурност, заради отсъствието на зам.-министър?
- На нашата международна конференция на 14 май си позволих критика, не знам дали имах това право, към Министерство на икономиката, че изпуснахме 4 месеца в правене на нищо. Сега трябва да кажа, че в последните месец и половина – два, министърът на икономиката е основен двигател по внедряването на Закона. Имаме почти ежеседмични срещи в най-различен формат в неговия кабинет, с помощта на неговите сътрудници и това, че няма ресорен зам.-министър не се отразява по никакъв начин на работата. Министърът е поел лично задачата да реши чрез диалог възникналите спорове.
- Вие пак тогава казахте, че страховете по отношение на закона са повече, отколкото истинските проблеми. Кои са те?
- България е страна на изключенията - във всеки бизнес се правят изключения, които са на ръба на законността. Бизнессубектите са ги приели като законни или след като не е забранено, значи е разрешено. И сега, четейки закона, започват да се питат: А сега, как ще правим нашите търговски операции с императива на този закон? Затова страховете са по линия на изключенията, които се прилагат и сега извън законовите рамки на 3-4 закона: Законът за ДДС, Законът за акцизите, Закон за качеството на атмосферния въздух, Законът за съхранение на запаси за извънредни ситуации. Така че забраните в отделни закони в момента са обединени в един и оттам произтичат страховете на някои от субектите. Защото те приемат, че ненаказаността или неполучаването на наказание за последните 10 години им дава индулгенции да продължат да нарушават някои от конкретните закони. И сега са притеснени от този секторен закон като обединител на всички останали.
- А вие убеден ли сте, че този закон ще реши истински проблеми в сектора?
- Като председател на Петролната и газовата асоциация, трябва да кажа, че силно се надявам. В качеството си на субект, който се занимава с горива 29 години, не съм съвсем убеден! Втората част на отговора ще я оставя без продължение, само с уточнението, че и сега тези 6-7 закона, които контролират нашия бизнес и още няколко, може би, дузина наредби и подзаконови актове са достатъчно ясни, ако държавата реши да прекрати нелоялните търговски практики. С този закон търсим решаване на натрупани с годините проблеми.
- Точно като субект, според вас кои са най-болезнените проблеми?
- На нашия сектор най-големите и болезнени проблеми са - нерегламентираните търговски операции или продажбата на горива извън местата за продажба на течни горива – бензиностанциите. В последните две години сме се превърнали в държава на бидоните, на тубите. Ако сте чули, има песен на Ицо Хазарта по темата.- Не съм, но това не е беше ли в началото на 90-години?
- Спомням си времената на пределните цени за горивата в ДВ, спомням си времето на ембаргото за Югославия, на закона за акцизите и данъчните складове и последващото внедряване на измервателните уреди ...
- И сега се оказа, че е същото?
- В някои аспекти е по-зле!
- Шегувате ли се?
- Двамата с вас можем да отидем до един стадион, където всяка сутрин младежи, а и по-възрастни софиянци играят футбол и ще забележим как от един бус се разтяга маркуч и се зареждат околните коли. Дори не се плащат сметки на място, а в близкото кафе. Моля, чуйте песента „Нафта“ на Ицо Хазарта, там е описано – и цената е вярна – 1,60 лв.
- Не, това не мога да го повярвам, наистина!
- Време имате ли? Има дори зареждане по домовете. Поръчваш си го и ти го носят вкъщи. Става въпрос за дизеловото гориво. То се разнася от т.нар. баничарки, лекотоварни коли, които са гръбнакът на малкия и средния бизнес в България. С други думи – истинският проблем е при дизеловото гориво, рядко се търгува нелегално бензин. Първо, той е по-запалим и по-опасен, второ намирисва. Истинската девизна стока на контрабандния пазар е дизеловото гориво. Много стройна е организацията.
- И тази организация държавата не може да я пробие? Скоро слушах вътрешния министър, който каза, че почти сме се преборили с мафията.
- Не искам да нарека това мафия. За мен мафия са отвличания, наркотици, кражби на коли, изнудване.
- А това какво е?
- Да речем, че са странни и порочни търговски практики. Ще бъда деликатен. Всеки субект, който търгува тази нафта, винаги обяснява, как тя не е контрабандна – тя е от един приятел, който направи икономия или пък от един колега, дето има цистерна, пък тя му останала. С други думи – контрабандната нафта в България е както корупцията в България. Трудно се доказва... Та да се върна на темата за контрабандата и лошите практики. Всеки обяснява, че тази нафта не е контрабандна, тя е много хубава: Аз я взех от един колега, който спестил от разход на камион, друг спестил пък от фабриката, трети - отоплението вкъщи. Как да наречеш това контрабанда? Това са икономии, които вървят на пазара. Икономии от 30% - сериозна икономия.
- Да, Безлов казва, че 30% е сивият сектор в бранша.
- Истински цифри за нелегалния сектор съм виждал от Министерство на финансите за 2016 и 2015 година. Наистина се приема, че 25-30% са нерегламентираните практики, които водят или до неплащане на акциз или до неплащане на ДДС, или и на двете.
- Как това нещо може да бъде пресечено?
- С упоритост, но не само на най-висше държавно ниво. Моето впечатление от приходните агенции НАП и Агенция „Митници“ за последните 2-3 години е положително. Първи и втори „етаж” на администраията работи! Проблемът не е в централите на приходните агенции в София, а по места - в териториалните дирекции - на трето-четвърто ниво под „Дондуков“ 1. Първият проблем е в заплащането, но оттам нататък – голямата административна йерархична структура, възможността за развитие и т.н. Със сегашните заплати в МВР и в приходните агенции ще е трудно да се задържат кадри. Пак на тази среща през януари премиерът каза нещо много интересно – много хубави момчета и момичета работят в НАП и Митницата, обаче като поработят, поработят, бизнесът ги взима при себе си, та стане проблем! За да разчита на упорити и всеотдайни служители, държавата трябва да се грижи всячески за тях.
- И държавата не може да се справи с тях?
- Държавата може всичко.
- А защо не го прави?
- Защото всичко трябва да опре до ръцете на премиера. Уви...
- Моля? И за тубаджиите ли?
- Ами опря до футболните съдии, сигурно ще опре и до тубаджиите.
- Много страшно e това!
- Но пък не може да му се отрече, че с каквото се захване, го моделира успешно. Дълбоко съм убеден, че информацията, която тече към премиера от служби, от приходни агенции, се филтрира по начин, по който проблемът не е формулиран точно и ясно. Дали хората, които го формулират, имат достъп до премиера и са наясно или злободневните теми на държавата са доста по-сериозни – F-16, избори, хакери, строене на пътища – и това да не е приоритет...
- Добре. А вие съгласни ли сте да бъдат сложени камери във всички складове?
- По тази тема финансовото министерство пресолява манджата и то много. Ние и сега разполагаме с камери, те могат да бъдат наблюдавани от органите, ако решат и поискат - ще им дадем достъп, записи, ще водим архиви. Реално камерите по идея предназначение са за охранителни нужди и по линия на безопасността. Вероятно искат с камери сами да контролираме злоупотребите си! Това прави ситуацията абсурдна, защото, ако някой има нелегален продукт, нелегална нафта, то няма нужда да я приема в данъчния склад и после да се чуди как и кога да я изведе. Има ли такъв продукт просто ще го пусне на пазара преди склада и камера не го лови. Контрабандната нафта не е „фотогенична”... Големият въпрос е за генезиса на този продукт. Да се опитме да заснемем раждането му. Защото това, което сме купили и приели на вход в данъчните складове, следва да го изведем и на изхода, има ли разлика, то ние дължим акциза и ДДС върху липсата.
Сложим ли още камери - трябва да назначим и оператори, и архивари, отделно да си направим DVD клуб. И накрая да носим отговорността, защо на диск 48 от седмица 32, част 16-20 часа, записът е компрометиран. Ние ще се превърнем от търговци на горива в кинематографи.
Не сме против видеонаблюдение върху складовете от държавата. Напротив! – но нека те си инвестират и организират това мероприятие, а ние ще съдействаме.
- Това няма да реши проблема с тубаджиите.
- Ако искате да си намерите нафтичка в тубички - цитирам песента на Ицо Хазарта - то идете на 32-ро гише на регистрацията в КАТ. Българинът вътрешно никога няма да си признае нито за изневяра, нито за нафтата в тубички, още по-малко за рушвета, който е дал. Това е състояние на духа. Падаме си по евтината далавера.
- И това на 30-ата година от началото на прехода - тази мила картинка рисувате. Днес!
- И в някои аспекти ситуацията става по-зле. На средно ниво - трето-четвърто в йерархията им обещават неприкосновеност и дълголетие. Нямам друго обяснение за тубичките.
- Защо така сме се сраснали с далаверата.
- Солунската митница и Андрешко! То ни е в кръвта - келепир да има...
- Има ли тубаджии във Франция, в Германия, в Белгия, в други европейски страни? Този проблем има ли го в Европа?
- В Полша, в Унгария, преди години – да. Цялата Вишеградската група до преди две-три години имаха жесток проблем със сивия сектор при горивата. Взеха мерки и днес бележат много добри резултати. Убеден съм, че във Франция и Германия такова нещо няма, но там тръгваме от друго ниво на доходите, от друго разбиране. Мой немски колега никога няма да си смени сам бушона, няма да си смени и филтъра на колата. А подобно на повечето български бизнесмени и аз, като управител на средна българска компания, се занимавам с всичко, дори със смяна на бушоните.
- Пак отложиха ТОЛ системата. С колко ще оскъпи тя горивата?
- Е, отложиха я! Нашата теза е - лев на километър да поиска МРРБ, ние ще ги калкулираме в цената. Стига да има пътища и безопасност, ние сме “за“. Това неминуемо води до много сериозни разходи. Давам ви конкретен пример – днес един километър транспорт на голяма автоцистерна за горива се тарифира между 1,60 и 1,80 без ДДС на зминат километър. Само ТОЛ системата, посочена ни като пример през месец май, трябваше да доведе до повишение на изминат километър между 70 и 90 стотинки в зависимост от евронормата. Или при 1,70 сегашна цена и при 90 ст. екстра допълнителни разходи - това са повече от 40%. Прехвърлям го през цената на литър гориво, сметнах го скоро на зам.-министър Нанков, професионалист в своята област, той се съгласи с мен, че дори не са 4 ст., а са 5 и повече стотинки. Но ние имаме много голям проблем, свързан с МРРБ. ТОЛ таксите ще ги платим, но онази лоша практика с претоварването на автомобили, които рушат пътищата, как ще се справим? Ние возим като законопослушни в рамките на 40 тона. Това е максимално допустимата разрешена маса на товарен камион в България, а нашите конкуренти с лоша практика возят по 48-52 тона. Това е 30-40% повече стока, разсипват пътищата и много често са причина за сериозни инциденти на автомагистралите и пътищата. С този проблем как ще се справим?
- Вие изразихте преди време надежда, че лятото ще го посрещнем с по-ниски цени.
- Аз казах, че се моля всеки ден международните цени да се укротят спрямо нивата, които бяха през май. Безспорен факт е, че през месец юни имахме намаление на международните цени. Те в момента леко възстановиха тренда, но са относително спокойни и стабилни. Но за съжаление всичко е в ръцете на един друг човек - през Атлантическия океан и той може да сбъдне най-лошите ни прогнози в рамките на 24 часа. Имам предвид конфликта на САЩ с Китай, с Иран, дори напрежението между Русия и САЩ. Ако проблемът с Иран не бъде решен или тръгне да намира своя военен конфликт, а Иран имат и друг проблем със Саудитска Арабия, то никой не може да спре цените. Но към настоящия етап първият мит, че има лятно поскъпване, субективно, беше измит. Вторият мит, че цените в България са най-скъпи в региона също е само мит – обърнете се към Гърция, цените са над 3 лева, в Румъния са по-високи, особено в Северна Румъния. Надявам се оттук нататък журналистите да говорят с нас за обслужване, качество, а не за това, че всеки сезон в летните месеци някой ограбва населението.
- Коя е битката, която водите?
- Имам една лична битка още от времето, когато постъпих като член на Петролната и газова асоциация и ще я формулирам така – ако големите войни за чист сектор, за намаляване на сивата икономика, за изсветляване на бизнеса, за бързо и лесно имплементиране на секторния закон се държат в ръцете на премиера, то има няколко вътрешни проблема за бизнеса и потребителите, които са на средно министерско ниво, бих казал на зам-министър и шеф на агенция. Това са десетки дребни проблеми, наложени през годините по реда на данъчните складове, начина на документиране на сделките и всичко, свързано с намаляване на административната тежест на бизнеса. Правителството постоянно говори по този въпрос има директива, има нормативен акт, но не е направено много. Ежедневно ние изсичаме десетки стотици, хиляди дървета, за да копираме (в 21 век) хартиени копия, да ги подписваме с химикалка, да не кажа с палец и да ги разнасяме по села и паланки. А в същото време говорим за дигитално правителство, г-н Дончев говори за модерни начини за събиране на данни. Това е една от моите битки – малките неща, които зависят от средния ешалон и помагат на всички и най-малкото не пречат на държавата, да ги постигнем. И сме предприели стъпки в този аспект.
- Вие сте оптимист. Защо вас ви избраха на мястото на Валентин Златев
- В този избор има два плана. Личният, моят поглед е, че членовете на Асоциацията намериха компромис в лице, което познава и бялото, и черното, и сивото, и розовото в бизнеса, работи добре с абсолютно всички субекти. Почти всички членове на т. нар. „малка асоциация” са ми познати, партньори, колеги. В същото време почти всички членове на Българската петролна и газова асоциация са мои партньори и възможността да си говоря с всички и да казвам и доброто и лошото - и жилото и меда на бизнеса, може би надделяха в това решение. Със сигурност след председателството на г-н Златев за последните два мандата не ми е лесно. Просто светлината на неговия електрожен е ослепителна. Но пък дерзая - имахме вече 4 заседания, не смятам, че съм влязъл във форма, но опитвам. В кръга на шегата ще споделя това, което споделих пред всички по време на общото събрание. Ако членовете на Управителния съвет и на Общото събрание желаят да има лице, което без проблем да бъде „груб” с министър, да каже истината на шефа на агенция „Митници“, да се скара с шефа на НАП - това съм аз. С други думи – луд с автомат – не е проблем.
- Не ви пука да кажете това, което мислите?
- Благодарение на моя баща 30 години имам пълното право и суверенитет да говоря това, което мисля и респективно да страдам за думите си.
- Защо благодарение на баща ви?
- Дал ми е това право. Той ми е партньор, съдружник. Винаги ми е давал правото да говоря, без да се съобразявам с политически, икономически субекти и кой щял да се разсърди. Сега е много по-трудно, защото освен личното ми мнение, трябва да изразя мнението на още 15 члена, които помежду си в много силна конкуренция, много често са в антагонистични отношения. Нашите членове на асоциацията или поне десетина от тях, големите компании, са в адска конкурентна среда един към друг, много често са доведени до търговски конфликти и то по правилата на европейската търговия. Аз трябва да изразя не само моето мнение, но и на всички членове: руски компании, сръбски, австрийски, гръцки, румънски и английско-холандската компания и всички те имат вътрешно фирмена култура, доведена от Изток или от далечния Запад. Различни са!
Но да спомена откъде дойде номинацията за моето избиране. Тя дойде от предишния председател, от г-н Златев. И аз там имам едно тълкувание.
E-net
No comments:
Post a Comment