Adsense-top

Кеворкян: Днес сме най-славните бедняци на Европа – и това ли се дължи на руския ботуш?

Президентът Радев отиде в Парламента – и оттам да дразни управляващите, не му стига, че го прави при всеки повод, дори и от Шипка.
Това не е трудно, понеже те пък се дразнят от всичко, станали са много докачливи, специално за критиките на Радев – иначе са си чувствителни като гьон, ако става дума за тегобите на Народа.
След речта на Радев пропагандата на ГЕРБ запя на един глас: „Радев разделя нацията“, „Прекарва разделителни линии“, от този сорт.
Струва си да обърнем внимание на тази мантра – как точно става въпросното транжиране, на колко части го разделят клетия Народец.
Бойко и два джипа да кара едновременно, пак няма да се справи – имам предвид, с наивността на някои хора себе си.
Например, нелепо е да дуднеш, че някой „разделя“, прекарва „разделителна линия“ – но да не си правиш труда да уточниш, какво, всъщност, разделя тази линия.
Богати от бедни?
Сити от гладни?
Хора, които си въобразяват, че се реят в Рая – от ония, които завинаги са затънали в Блатото?
Или просто ни разделя: Нас – от Него.
А ние няма да го понасяме, дори да му отрежат езика.
Какво извлича на показ от тягостният ни живот въпросното „разделение“? Замерят ни в лицето с него – и чувствено/екстазно се отдават на свадата с опонента си, нищо повече. В подобно състояние не са им нужни никакви аргументи.
Да предположим, че става дума за „разделение“ между богати и бедни – това върши ли работа на критиците на Радев? Едва ли.
Да оставим настрани крупните чорбаджии, освен тях има и известно количество поносимо заможни хора – но колко са те в сравнение с чудовищното мнозинство от абсолютни бедняци, които оцеляват в направо животински условия?
Когато новата мадам Юнкяр не забелязва тия хора, това означава ли, че тя е по-заплесната дори от предшественика си?
Щяхме да се обнадеждим, ако беше отчела българските клетници и кажеше две свестни думи за тях, например: „Европа ви вижда, няма да ви изоставим“ – някоя лъжа от този род, все е нещо.
Иначе излиза, че тя не знае, че ние сме държавата на бедняците, че с нас избърсват Дъното.
Това е очевидно – защо се дразните тогава, когато някой ви го напомня? Опитайте се по някакъв начин да промените калпавия ни общ живот.
Няма да е никак лесно да се случи това – и вината не е само на днешните управници.
Пристъпиха с грешния крак още 1990-та година – и така си маршируват и досега със сакатия крак.
Да говориш за „разделителна линия“ е свръх нетактично, защото е очевидно, че тя разделя най-вече едно малцинство от донейде задоволени хора от едно огромно мнозинство, за което Животът е наказание.
За да не сметне някой екзалтант, че това е преувеличено, нека се опита да поживее с 150 лева на месец, с 200 лева, дори с 300 лева. Ще бъде жесток експеримент.
Такъв експеримент трябва да направят чудесните продуценти/Търсачи Иван и Андрей във „Фермата“.
Следващият им сезон може да се нарича „Оцеляване“. Възрастни хора, преживящи с 120-150 лева месечно, да покажат устойчивостта си пред камерите. Това ще бъде невероятно свидетелство за Историята.
Те ще оцелеят, разбира се, защото са калени от десетилетия недоимък, не са преструванковци като някои новонапъпили звездички.
Вероятно и те се учудват на магията на своето оцеляване. Опитайте от вкусотиите на техния живот – и сетне говорете за разделителни линии.
Като си платиш тока и отоплението, ти остават 3-4 лева дневно за храна –да живеят безбройните кулинарни предавания! – и за някое и друго лекарство, ако се домогнеш до него, понеже нямаш пари да отидеш до града.
Ако пък, все пак, стигнеш до там, в немалко случаи ще завариш една изтърбушена от недоимък болница.
Да се върнем в окопите около „разделителната линия“.
Тя има ли отношение към циганите, включва ли ги някак?
Впрочем, колко са вече те – 300 хиляди или три пъти повече, някой знае ли изобщо.
Непрекъснато се самозаплашваме, че демографската криза ще ни погълне.
До къде е стигнало това Поглъщане?
Ето ви още една „разделителна линия“.
И какво, всъщност, делят край „линията“?
Лафовете/Химерите на новия Юнкяр – или реалния живот?
Имат ли очи изобщо за реалния живот?
Откъм бедняците пък „линията“ със сигурност изглежда като дълбок ров, пълен с вода, който пази Сектата.
Дариткова, която замени Цветанов в Парламента, спокойно си говори за „разделяне на нацията“.
И е майстор на касапския хумор: Йотова трябвало да учи Радев на политика, ехе, колко сме остроумни ние, големите политици.
Г-жа Д., която е станала някакъв фактор между две примигвания на ББ – обаче се подиграва на Радев, който стана президент по волята на 2 милиона души, а пък ГЕРБ вече има около един милион гласа – заради това ли говорят за „линия“?
Така погледнато, тя не разделя Народа, а разделя/отхвърля един от друг Сектата и Радев, утре и „неговите“ от БСП ще престанат да го припознават, засега все още се опитват да приватизират успеха му.
В тази вражда – заради думи – Народът не го използват дори като параван. Той е без значение.
Във всяка битка трябва да има разум. От двете страни на „разделителната линия“ също трябва да се проявява разум – още по-добре, ако това е Разумът на Сърцето.
Опровергавайте с факти опонента си, кажете: „Ние обогатихме една малка част от народа, другите да чакат!“
Ще чакат, какви ще ги дъвчат.
Една друга кака, която заслужава някой да напише книгата „Необикновените приключения на една минувачка в политиката“, няма да миряса, докато не предизвика някоя война.
ББ не трябва да забравя, че тя е от котилото на Плевнелиев, а това означава безотговорно говорене, доведено до съвършенство.
Преди седмица с лекотата на безумец създаде криза с Русия заради една нищо и никаква изложба.
Дълго, след като никой няма да си спомня за тази особа, ще сърбаме горчивата отвара, приготвена от нея.
Наскоро Захариева се хвалеше, че 16 хиляди души се върнали от чужбина – не каза обаче, прибрали ли са ги от своята страна на разделителната линия или са ги пратили в лагера на бедняците.
Хвалете се, когато върнете двата милиона наши бежанци.
Да направим една проста сметка, какви сили има край „линията“: отсам се е настанила Сектата, нека притурим към нея и администрацията на всички нива – общо, да кажем, някъде към 500 хиляди души, по този показател сме рекордьори в ЕС. Рекорди от Дъното.
А какво има от другата страна на „линията“: два милиона бежанци – не ги наричайте имигранти, те избягаха заради некадърността на Бандата Преходници/Сектанти; прибавете към тях един милион и 650 хиляди души, които някак оцеляват под границата на бедността;
ами циганите, които никой не ги брои – няма държава, в която най-маргиналната част от населението да е напълно захвърлена, защото не знаят какво да я правят;
ами другите бедняци със „средните“ заплати…
От коя страна на „линията“ е огромната част от Народа, това гледайте.
Какъв Радев, по дяволите, той ви е нужен, за да се съсредоточите върху него и да забравите другото.
Нужен, но неудобен, особено сравнен с Плевнелиев.
Него пък някои медии непрекъснато го „пласират“, колкото и да е невъзможно да продадеш стока с изтекъл срок.
Започвам дори да мисля, че го правят, за да подсещат публиката за Радев.
Същият ефект се получава и когато говорите за някакви „линии“или за „разединяване“ – хората не са толкова изветрели, че да не си спомнят призивите от „онова“ време – всички да се „обединят“ около една партия/идея.
Те се надяват на друго: животът им да не е подвластен в такава степен на неразумното каканижене, на несмисленото обговаряне дори на най-драматични събития.
Те се случват навсякъде по света, но отношението тук към тях просто е нечовешко.
Ето, и епилогът на касапницата край Своге: фирмата, която е строила пътя-убиец, го ремонтира – и се оказва, че и ремонтът е некачествен.
Изплюват ви се върху лицето – а са от вашата страна на „линията“.
Как ми се ще, някой най-сетне да помисли за клетия Народец, или най-малкото да спомене тегобите му;
да проникне при него отвъд „разделителната линия“.
Дори да си признае, че не може нищо особено да направи за него, ще бъде запомнен от Историята.
„Не мога да направя нищо повече за вас, част съм/сме от един провал – на света,на Европа, на хуманността…“.
Ако някой изрече тия думи, всичко ще му бъде простено.
Съчувствието е будно обаче само при клетниците от Дъното.
Кой да ги каже тия думи? Те са заети да очертават „разделителни линии“. Провиждат им се фронтови траншеи, готови са сами да ги копаят – те да останат на завет отсам, а Народът, изоставен на Бурите – оттатък.
Оттатък – в мрачината на клетия си животец.
Впрочем, от коя страна на „линията“ е лъжата?
И какъв аргумент имате срещу бедността, кой я създаде?
Ако мълчите, ще се присъедините към „интелектуалните“ бандюги, които усърдно фалшифицират Прехода – а той, откъдето и да го погледнеш, е Времето на Преиначаванията.
Как ще извъртите например, факта, че днес сме най-славните бедняци на Европа – и това ли се дължи на руския ботуш?
Или на онези Случайници, които превърнаха Прехода в Ерата на Налудността?
Имаме и някои малки утешения, все пак.
В Историята на последните три десетилетия със сигурност ще оцелеят думите на Нейчо Неев: „Егати държавата, на която аз съм вицепремиер!“
Целият Преход ще се побере в тази мрачна, но и честна констатация.
Егати линиите, егати фантазиите, егати фалшивите свади.
Егати търбусите…

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

No comments:

Post a Comment