Adsense-top

Да направим сравнение между Будителите скромни и политиците Огромни...

Днес, на 1 ноември, отбелязваме Деня на народните будители – празник, дошъл от сърцата на българите в знак на благодарност и уважение към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално освобождение. 
Вероятно други народи нямат подобен като този ден, в който се прекланяме пред народното будителство и всички му представители в историята на България. 
За наша радост и гордост списъкът на будителите е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. 
Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, възникнало в Браила още преди Освобождението (1869). 
Преместено в София след 1878 г. през 1911 то вече се нарича Българска академия на науките. 
Към този списък може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да пише, да знае историята си, да култивира в себе си ценностите, които изграждат обществата и личностите. 
Хората, които са го „събудили” и са отворили ума и сетивата му с писано и изречено слово. 
В официалния календар влиза в исторически важен момент - след поражението през Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, младите българи се лутат в търсенето на ценности. 
За българското общество е рухнал възрожденският идеал. 
За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. 
В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. 
През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава. 
В освободена от османско робство България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. 
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. 
На власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му - Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар) трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух.  
Защото, както казва Омарчевски, „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало…“ 
Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 г. Завършил е философия и право в Софийски университет. 
По време на своя мандат строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, внася законопроект за учредяване на общодостъпни народни библиотеки; законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, предлага за гласуване в Народното събрание правописната реформа на акад. Балан. 
По това време СУ открива редица нови факултети. 
Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от обикновен български селянин, който написал, че трябва да отдаваме почит на големите българи, които са ни направили народ - Левски, Ботев, Каравелов...
Инициативата има и други бележити автори като народния писател Иван Вазов, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, а името на празника е идея на проф. Боян Пенев. 
Пред Народното събрание Омарчевски, в мотивите за празника, произнася и следните думи, които ни подсказват за кои българи трябва да си спомним днес: „Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си...  
Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. 
Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.”
През 1923 г. с указ на цар Борис III  Денят 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи. 
След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници.  
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. 
За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. 
След дълго прекъсване с решение на 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. 
Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария". 
От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Източник: Епицентър; заглавието е редактирано

No comments:

Post a Comment